Близо половината българи страдат от депресия

 

По време на състоялия се Първи симпозиум на Европейския мозъчен съвет - България в началото на ноември т.г. в София тя изнесе лекция на тема „Минало, настояще, бъдеще на психиатрията в България и нови тенденции в разбирането на психичните заболявания“.

 

Целта на форума бе да се представят предизвикателствата и възможностите пред българските специалисти по неврология, неврохирургия и психиатрия във време на криза и икономически затруднения, разглеждайки ги в контекста на европейските реалности и перспективи.

 

В обхвата на програмата бяха поставени въпроси, свързани с лечението и грижите за хората с мозъчни заболявания и икономическите мащаби и социалната цена, която плаща обществото за това, и спешната необходимост мозъчните заболявания да се определят като приоритет в системата на здравеопазването. Не на последното място лекторите изложиха своите аргументирани доводи за необходимостта от насочено финансиране за фундаментални изследвания, което е обвързано с успешната профилактика на мозъчните заболявания и широката обществена информираност и съзнание за прилагането й в обществото.

 

Когато се говори за психиатрията като медицинска специалност, трябва да знаем, че „оковите“ и стимгата, с които са съпровождани заболяванията на мозъка, за да пръв път се премахват през средата на XIX век, когато учените започват да разглеждат хората с такива проблеми вече като пациенти.

 

По думите на проф. д-р Вихра Миланова през последните 50-60 години психиатрията бележи много голям прогрес, дължащ се основно на развитието както на новите технологии, така и на фундаменталните науки.

 

Психичната болест е болест на мозъка, която обикновено се дължи на проблеми в невроразвитието или пък е придобита в резултат на травми и други външни фактори. Няма съмнение, че голяма част от тези проблеми са наследствени и тук е много важна ролята на неврогенетиката.

 

За съжаление още не е ясно кои точни гени са виновни за появата на психичните болести.

 

Проф. д-р Миланова посочва, че повечето заболявания на мозъка и в частност шизофренията и биполярното разстройство, които са сред най-тежките диагнози в нашата област и са още нелечими, са мултифакториални и се дължат както на взаимодействието на гените с мозъчната функция, така и на околната среда и начина на живот.

 

„Въпреки това напоследък отчитаме големи пробиви в тяхното овладяване, а в бъдеще очакваме да се появи съвършено нов подход към тяхното лечение“, посочи тя.

 

По нейните думи обаче обществото не се интересува толкова от напредъка в диагностицирането и лечение на тези болести, а дали засегнатите от тях се увеличават и колко опасни могат да бъдат те. Според националния консултант по психиатрия близо 50% от населението у нас е с депресия, тревожност и ментални проблеми, а всеки трети българин има мозъчно заболяване.

 

Така на практика около два милиона българи са застигнати от заболяване на мозъка. Става дума за много широка група болести като мозъчносъдови, онкологични, невродегенеративни, както и състояния, свързани с голямото напрежение и стрес, под които живеем (такъв пример са хроничното безсъние, главоболие, депресия, изразената тревожност).

 

В световен мащаб един на всеки седем души на планетата страда от сериозно заболяване като шизофрения, депресия и биполярно разстройство.

 

Тя посочи, че ефективното лечение на психичните заболявания е важно за сигурността на обществото, поради което в лечение навлизат все по-нови и успешни терапии. Но това, което страдащите от предразсъдъци човечество трябва да знае, че страдащите от мозъчни заболявания са по-малко опасни от видимо здравите хора.

 

„Едва 0,07% от всички престъпления се извършват от параноидно болни, а само 5% или 1 на 10 000 000 болни извършват престъпления. В същото време 14 пъти повече психично болни могат да бъдат обект на престъпление, отколкото да извършат такова“, посочи проф. Миланова.