Левче за детенце, или упадъкът на педиатрията

От Българската педиатрична асоциация в началото на седмицата заявиха, че в близките години оставаме без педиатри, защото спада качеството на компетентността им.

Министърът на здравеопазването д-р Евгений Желев обясни, че педиатрите работят и като общопрактикуващи лекари и “никой не знае колко от тях имат специалност по детски болести".

Помолихме д-р Наталия Пелова, педиатър в 13-а поликлиника в София, да коментира това изказване.

“За съжаление, всичко казано е точно така. Познавам лекари, които нямат специалност педиатрия, но работят като педиатри”, каза д-р Пелова. Тя обаче ги оправдава, защото това са специалисти, които просто не са успели да си вземат изпита.

После са дошли реформите и се е оказало непосилно за тях да се явяват отново на изпит. Защото да вземеш специалност, се оказва много скъпо нещо. “Това са хиляди левове. И в крайна сметка не получаваш никакъв бонус за това, че си със специалност. Еднакво е възнаграждението и за лекарите специалисти, и за завършилите обща медицина”.

Същевременно педиатрите работят и като общопрактикуващи, защото нямат друг избор. Здравната каса дава нищожни субсидии за децата и педиатрите им се налага да работят и с възрастните. Субсидията е 1,20 лв. месечно за дете плюс 4,80 лева за профилактичен преглед.

“Спада качеството на компетентността на педиатрите”, каза здравният министър, а д-р Пелова не само не се обижда от това, а и го приема за факт.

“Абсолютно никакви квалификации и курсове не са предвидени за нас. Освен ако не го правим самосиндикално. Посещаваме понякога семинари, университетски изяви, лекции, курсове, което не се случва чак толкова често, защото нямаме информация за тях, а и са скъпи”. Това е най-лошото – че педиатрите нямат възможност да поддържат и обогатяват знанията си.

Тя самата обменя добри практики с приятели колеги, а за новостите в педиатрията научава от периодичните издания, за които се е абонирала. Но тя е от тези, които имат добрата воля да го направят и желанието да се учат, въпреки недостига на време.

“Обучение и квалификация на педиатрите просто не е предвидено. Няма такова нещо. Няма как да отсъстваш от работа, за да посещаваш 10-дневен семинар например”.

"Въобще, никой не се интересува от педиатрия в България. Всички предъвкват статистиката колко е нисък прирастът, колко са зачестили случаите на хронично болни деца, но никой не предлага решение на тези проблеми и повече грижи и внимание за децата и педиатрите.

Все повече деца се раждат обременени с хронични болести, но и все повече ги придобиват още в най-ранна възраст. Лошите условия на живот, стресът, безобразното хранене, мръсотията са причина за това, наред с генетичната обремененост", казва още тя.

Сред пациентите на д-р Пелова 7-8% са хронично болни, но тя познава педиатри, в чиято практика те са много по-голям процент.

"Не се обръща внимание, не се коментират проблеми като наркоманиите, алкохолизма, ранните бременности, затлъстяването, некачественото хранене при децата. Децата са проблем на цялата държава, на всички институции, но никой не го е грижа за тях в крайна сметка. Масово децата не спортуват.

“Имаше напоследък опити от страна на правителството и Здравната каза да се обърне внимание на некачественото хранене на подрастващите и затова какво се продава в лавките, но това си остана само на думи. Нищо не се промени и никакво решение не се даде на проблема”, допълва д-р Пелова.