Здравеопазването все още чака истинска реформа

Парламентът постигна съгласие по трите ключови бюджета – на Държавното обществено осигуряване, Здравната каса и Държавния бюджет.

"Ако елиминираме тези 260 милиона, които отиват по предназначение за възнаграждения на специализантите, бюджетът е увеличен в сравнение с този за 2025 година само с 8,5%. През 2025 г. в сравнение с 2024 г. бюджетът беше увеличен с 16% – значително повече. И разпределението в отделните направления отново отива към болничната помощ, където увеличението е с 11%, а за лекарства – с 10%", отбеляза бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в ефира на "България сутрин".

Тя подчерта, че здравната система не само не е реформирана, но и продължава да тъне в същите структурни проблеми от десетилетия.

"Никой изобщо не ни информира за предстоящи реформи", каза д-р Виткова.

Тя припомни, че още от 1998 г. България е преминала от бюджетна към осигурителна система, но без да бъде направен анализ на резултатите.

Бившият министър постави и моралния въпрос – защо държавата плаща здравните вноски на висшите чиновници с високи доходи, докато работещите с минимална заплата сами покриват своите осигуровки.

По думите ѝ това обръща принципа на справедливостта с главата надолу.

"Не знам кой реши да обяви намалената стойност на минималната работна заплата – може би за проба към обществото и синдикатите, за да видят как ще реагират. Нормално е минималната заплата да се изчислява точно така, както пише в законодателството – 50% от средната за страната. Но дали тази заплата е достатъчна – това вече е под въпрос", коментира Гьоков пред Bulgaria ON AIR.

Той определи като "жест на благоволение" решението майчинството през втората година да се увеличи от 780 на 900 лв., но подчерта, че това остава под минималната заплата и не отговаря на принципа на "заместващ доход".

Бившият министър беше още по-критичен към факта, че всички останали социални плащания – помощи за деца, хора с увреждания, еднократни и целеви помощи – остават замразени.