Ендокринолог: “Гаранцията” ни изтича около 45-50 години

Тревожни данни - над два милиона и половина българи живеят с високо кръвно налягане, а сърдечната смъртност у нас надвишава шест пъти тази във Франция. 

"Вътрешната медицина лекува с промяна в начина на живот и с медикаменти. Няколко заболявания - няколко медикамента. Пациентите ни трябва да пият непрекъснато по няколко медикамента", коментира ендокринологът проф. Михаил Боянов - член на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология. 

Специалистът добави, че никой не обича мисълта, че е болен от хронично заболяване и трябва да се лекува дълго време. По думите на проф. Боянов в един момент лекарствата омръзват на човек - иска да ги смени или временно да ги спре.

“Това не е възможно. В лекарствата има ясни данни, че ползите надвишават в пъти страничните действия. Дългите листовки са юридическите застраховки на производителите", подчерта проф. Боянов в предаването “България сутрин". 

Кога здравето ни се влошава?

Ендокринологът отбеляза, че в хода на живота рано или късно човек престава да бъде напълно здрав. Според него “гаранцията ни изтича” около 45-50 години.

“Около 30 години ЕГН-то спира да ви пази. Желателно е след 35-годишна възраст човек да си обръща внимание за основните показатели. Много малко хора ползват възможността за профилактични прегледи заради страха от лоша новина и загубата на време. Колкото по-рано, толкова по-добре. Медицината може да ви направи здрав в началото", обясни ендокринологът.

От какво умираме в България

"Човек умира около 60-65-годишна възраст от сърдечносъдови заболявания. Мозъкът е братче на сърцето. Който има инфаркт е късметлия, който има инсулт - не. В България пациентът с инсулт не се връща към пълно здраве, докато при инфаркт пациентът излиза в пълно здраве", подчерта ендокринологът пред Bulgaria ON AIR.

"След този период започва онкологичната смъртност. Появява се рак. Но има хора, които са пожалени. Преклонна възраст и чак тогава започват да умират от остеопороза и падания", каза още проф. Боянов.

Според проф. Боянов българинът има генетика към сърдечносъдовите заболявания. 

"Такива високи кръвни налягания нито в Германия, нито във Франция или Австрия съм виждал. Външният вид на българина е малко закръглен. Нашата кухня си е мазна. Българският народ дълго време е гладувал и оттам идва приказката "От хляба по-голямо няма". Яденето е централно занимание за българите", коментира ендокринологът. 

Проф. Боянов подчерта и още една негативна тенденция - българинът няма дисциплина за физическа активност - много малко хора компенсират стреса с някаква физическа активност.

Той още веднъж обърна внимание, че хората в активна възраст не получават достатъчно достоверна информация за здравето си и така не се стига до предприемане на превантивни мерки.

Гледайте видеото с целия разговор.