Мартин Атанасов за парите за лекарства и обвиненията срещу "Диагноза България"

Къде отиват парите в здравеопазването, как се управляват държавните и общинските болници и защо сходни лечебни заведения плащат различни суми за едни и същи услуги и медикаменти? Отговори на тези въпроси търси платформата "Диагноза България", която събира и представя на едно място огромен обем официални данни за системата.

Създателят ѝ Мартин Атанасов обясни в предаването "България сутрин", че ако цялата обработена информация бъде разпечатана, тя би заела близо 64 000 страници.

"Тази информация показва къде отиват парите в здравеопазването. От една страна как се управляват държавните и общинските болници, а от друга - къде отиват парите на Касата в частните и държавните болници", заяви той.

Данните са събрани единствено от официални източници - Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Голяма част от тях са получени по Закона за достъп до обществена информация.

Целта на платформата е сложните таблици и трудно откриваемите документи да бъдат превърнати в разбираеми графики и сравнения.

"Ако отворите сайта на НЗОК, първо трудно ще разберете къде са тези данни и какво означават. Идеята на платформата е да ги визуализира по много достъпен начин", посочи Атанасов пред Bulgaria ON AIR.

Изкуственият интелект пише кода, но не прави изводите

При създаването на "Диагноза България" е използван изкуствен интелект, но само за разработването на програмния код. Анализът не е поверен на AI, а се извършва чрез предварително зададени правила.

"Изкуственият интелект не анализира данните. Той е написал кода, а след това кодът изпълнява предварително зададени правила", уточни създателят на платформата.

Сред публикуваната информация са и възнагражденията в държавните и общинските болници. По думите му най-високите заплати обикновено са съсредоточени в ръководствата, докато лекарите и особено медицинските сестри продължават да получават сравнително ниски възнаграждения.

Разлики между болниците и аномалии за 620 млн. лева

Платформата вече открива сериозни отклонения между сходни лечебни заведения при разходите за консултантски услуги, поддръжка и закупуване на лекарства.

При сравненията не се използва най-ниската отчетена стойност, а медианната цена, за да бъдат ограничени възможните изкривявания.

"Ако болниците, които купуват на необичайно висока цена, бяха закупили лекарството на средната цена, това са потенциално спестените средства", обясни Атанасов.

По този начин е изчислена и сумата от около 620 млн. лева, която платформата отчита като потенциални аномалии за разглеждания период.

Засега най-големите отклонения се наблюдават при управлението на държавните и общинските лечебни заведения. С добавянето на нова информация анализите ще бъдат разширени и към частните болници.

Прозрачност, а не данни при поискване

Мартин Атанасов вече е провел среща с ръководството на Министерството на здравеопазването, на която са обсъдени бъдещото развитие на платформата и възможностите за по-широк достъп до информация.

"Въпросът не е дали ще ми предоставят данни, а да има прозрачност - тези данни да не се крият, а да се публикуват регулярно", подчерта той.