Гоце, Иванчо и съгласните в българския език

Било е някъде мно-о-о-го отдавна - в далечна година от 60-те на миналия век.

Учителка в едно училище имала с първолаци урок за съгласните букви в българския език.

-  А сега деца, кой ще каже три съгласни?

Всички първокласници вдигат ръка. Но един от тях първи вдигнал.

-  Я Гоце, ти кажи три съгласни.

-  А, Бъ и Въ, другарко.

-  Седни си, Гоце. Как може да бъркаш гласната А, която миналия път научихме, че е гласна буква! Ако беше на дъската - двойка щях да ти пиша.

-  Кой друг ученик ще даде пример?      

Децата малко смутени от неудачния пример, но все пак повечето вдигнали ръце.

-  Добре Иванчо, кажи ти.

-  Дъ, Тъ и Бъ, другарко.

-  Х-м-м, добре..., добре Иванчо, но малко не са ти подредени съгласните, трябваше да ги подредиш така: Б, Д, Т.

-  Друг пример деца, кой ще даде за три съгласни? Но тоя път да са подредени.

Първолаците още по-смутени не вдигали ръце. Само Иванчо напирал, почти излязъл от чина.

-  Хайде Иванчо, кажи пак ти.

-  Въ, Гъ, Зъ, другарко.

-  Е-е-е-х,  Иванчо....

-  Подредени са другарко, ...

В това време бил звънеца и урока останал недовършен...