Как няколко хиляди гласа можеха да спрат възхода на Путин към властта в Русия?

Съдбата на съвременна Русия беше предрешена преди 30 години, когато поражението на тогавашния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак на изборите през май-юни 1996 г. даде тласък на възхода на Владимир Путин в Москва. Само няколко хиляди гласа можеха да променят резултата от тези ключови избори, изменяйки и политическата траектория на настоящия руски президент, който нямаше да стане наследник на Борис Елцин, според руския анализатор Сергей Шелин.

Поражението на Собчак през 1996 г. не беше неизбежно

В началото на годината първият демократично избран кмет на Санкт Петербург не осъзнаваше колко непопулярен е станал и беше сигурен, че ще спечели изборите същата година. Но някои от подчинените му не бяха толкова сигурни. Един от тримата му първи заместници, Владимир Яковлев, се интересуваше повече от собственото си бъдеще в Кремъл и започна да критикува Собчак за лошото състояние на града, който той управляваше в продължение на пет години.

Другият първи заместник, Алексей Кудрин, интерпретира тези критики като лична атака и, както отбелязаха журналисти по това време, не знаеше какво да направи, за да се измъкне от тази ситуация.

Третият беше Путин, който се опита, доколкото е възможно, да остане в сянка, както правеше дотогава, и се държеше така, сякаш изборите не са негов проблем, пише Шелин в статия за The Moscow Times.

Катастрофална предизборна кампания и тясно поражение

Изборният период през 1996 г. не беше първият път, когато Путин трябваше да се справи с изборно поражение. Година по-рано, като регионален ръководител на партията "Нашият дом - Русия" на премиера Виктор Черномирдин, той ръководеше кампанията в Санкт Петербург на изборите за Държавната дума, на които партията спечели само 13% от гласовете.

Изглежда, че Путин се е отнесъл към това първо поражение като към формалност, която няма да повлияе по никакъв начин на политическото му бъдеще. Той не положи никакви усилия по време на предизборната кампания, предпочитайки да наеме други специалисти, които да работят на негово място и да бъдат държани отговорни за евентуален провал.

Хаосът около предизборната кампания на Собчак хвърли Путин в състояние на паника. Тази суматоха създаде у него негативен образ на демокрацията: нещо неконтролируемо, непредсказуемо и унизително за тези, които са на властови позиции.

Поражението на Собчак обаче не беше неизбежно. Освен организационните проблеми и електоралната некомпетентност на екипа му, неговият лагер просто нямаше късмет. Първо, Собчак, известен с ораторските си умения, изненадващо загуби телевизионния дебат. Той подцени опонента си Яковлев, който, макар и да не изглеждаше много интелигентен, всъщност беше добър преводач и полемист.  Страхът на Путин от дебатите произтича от това преживяване, което остави дълбок отпечатък върху него.

В деня на втория тур на изборите за поста губернатор на Санкт Петербург, лагерът на Собчак се сблъска с ново неочаквано препятствие: метеорологичните условия. Проучване, проведено предния ден, показа, че високата избирателна активност би увеличила шансовете на Собчак за победа на изборите. Времето обаче беше толкова хубаво, че много хора избраха да прекарат времето си извън града, което означаваше, че общият брой на гласовете намаля със 190 000 в сравнение с първия тур. В крайна сметка Яковлев победи Собчак с 28 000 гласа: разлика от по-малко от 2% (47,5% срещу 45,8%). А докато гласовете се брояха, Путин се разхождаше мълчаливо и напълно блед из Мариинския дворец.

Ако Собчак беше спечелил изборите в Санкт Петербург, Путин нямаше да отиде в Москва

Според Путин поражението не беше негово, тъй като той не участваше активно в предизборната кампания на Собчак, но всичко, което беше постигнал политически до този момент, зависеше от нейната победа. Ако Собчак беше спечелил, той щеше да запази Путин в ролята на началник на първите си заместници и след това щеше да бъде кандидат за поста губернатор на Санкт Петербург.

Историята обаче избра различен път за Путин.

Първият успех на Путин в Москва дойде в резултат на вътрешни борби сред членовете на кремълския елит. След като Борис Елцин спечели президентските избори през 1996 г., въпреки корупционния скандал, избухнал само седмици по-рано, технократи завзеха властта и трансформираха ръководството на страната. Най-вероятно именно Кудрин помогна на Путин да си намери работа в отдела за управление на президентската собственост през август 1996 г. По-късно, когато се премести в Министерството на финансите през март 1997 г., Кудрин повиши Путин на предишната му позиция като ръководител на агенцията, отговорна за надзора и проверката на президентската администрация. Това беше ролята, която за първи път направи Путин основен играч в споровете в рамките на руския елит.

Путин дойде на власт, като беше правилният човек в правилния момент

Путин се очертава като потенциален наследник на Елцин през 1998 г., когато кланът и мрежата от покровителство на Анатолий Чубайс се разпадат. Той показва, че се е поучил от изборното поражение в Санкт Петербург и навреме се дистанцира от съюзниците си в лагера на Чубайс.

Путин, член на службите за сигурност, който остава лоялен на Елцин, се оказва правилният човек в правилния момент. Само за година и половина той бързо се издига от една важна позиция на друга, докато на 31 декември 1999 г. става изпълняващ длъжността президент на Русия. Ако звездите се бяха подредили малко по-различно, Путин може би нямаше да се наложи да напуска Санкт Петербург и може би друг член на службите за сигурност щеше да стане лидер на Русия в началото на 21-ви век.

Каквото и да е името му, политическият му произход нямаше да е много по-различен от този на Путин и Русия щеше да премине през същия дълъг процес на трансформация в диктатура. Възможно е обаче друг руски лидер да не е имал намерението да нахлува Украйна 20 години по-късно. Не всеки автократ е способен да стигне толкова далеч - само някой, който е минал през същите преживявания като Путин и има неговия темперамент, може да вземе подобни решения, смята руският анализатор Сергей Шелин.