Въпросите без отговор за гръцката криза

Имаме сделка!

Гърция ще получи поредния спасителен пакет в замяна на съгласие за 35 различни реформи и ангажимент до 2018 година.

От гласуването на гръцкия парламент и последващата ратификация от останалите страни-членки зависи дали Гърция ще получи 3,3 милиарда, за да се изплатят въпросните средства до 20 август към Европейската централна банка. 

За някои може би това изглежда като сериозно успокоение, твърди британското издание ''Телеграф''. Но остават толкова много въпроси, чиито отговор е неясен – как ще бъде структурирана сделката и как ще се изпълни.

Колко голяма ще е финансовата помощ?

Донякъде е странно, че не знаем за колко точно пари става въпрос. Гърция поиска 86 млрд. евро, за да успее да посрещне разходите си в следващите три години. Въпреки това Международният валутен фонд подметна сумата от 90 млрд. евро. Но дори и тази сума може да се окаже недостатъчна, предвид това колко сериозна може да се окаже рецесията, в която влиза страната.

Колко зле ще стане в Гърция?

Европейската комисия предвиди, че гръцката икономика ще се свие до 4% тази година и с още 1,75% през 2016. Това обрисува една не особено привлекателна картинка, но пък може и да се окаже оптимистично.

Ще станем ли свидетели на Квартет?

Вече сме запознати с тройката – МВФ, ЕЦБ и ЕК, но напоследък в цялата тази каша беше добавен и Европейския стабилизационен механизъм и така тройката еволюира в квартет. Въпреки това МВФ все още не е потвърдил участието си в поредния спасителен план. Германия от своя страна настоява фонда да се включи, които на свой ред заявиха, че са ''вън'' от сделката, освен ако не бъде опростена поне част от дълга.

Ще получи ли Гърция опрощаване на дълга?

Гръцкият дълг скоро може да възлиза на 200% от БВП, след третия спасителен пакет за 5 години. Разумно предположение е да смятаме, че ще бъдат предприети някакви мерки, за да се намали това бреме, но все още предстои да видим дали това ще се случи. А и има толкова много детайли, че би отнело цяла вечност да се финализира. МВФ вярва, че Гърция може би ще се нуждае от 30-годишна отсрочка на плащанията, за да се намали процента на дълга до разумни граници. Но германският финансов министър Волфганг Шойбле нееднократно подчерта, че каквото и да било опрощаване на дълга на Гърция противоречи на европейското право. Е, някои адвокати спорят дали е точно така, което предполага, че този сценарии може и да свърши в съда.

Ще се увенчае ли Германия с победа в последната минута?

Германия контролира ¼ от спасителния фонд, което е достатъчно да се блокира помощния пакет за Гърция, ако Бундестага гласува против. Така обаче се рискува огромен разгром в еврозоната.

Ще удържи ли СИРИЗА на натиска?

За втори път Алексис Ципрас трябва да убеди гръцкия парламент да въведе сред народа си исканото от кредиторите. Някои анализатори вярват, че може и да се възползва от възможността и да поиска предсрочни избори наесен, на които крайнолявото крило на СИРИЗА може да се яви самостоятелно.

А дали Гърция все пак ще приеме реформите?

Стискаме палци.

Тревожат ли се кредиторите?

Определено. Германия отдавна настоява парите за Гърция да бъдат разпределени на малки части и по-чести траншове. Така кредиторите ще имат по-добър шанс да контролират прогреса на обещаните реформи и ще им позволи да спрат паричния приток, ако са недоволни. Но правителството в Атина далеч не е доволно от това да ги третират като непослушни деца.

Кой спечели?

Дългите преговори се превърнаха в надпревара на идеи как би трябвало да функционира еврозоната. Пробивът от 12 юли се разглеждаше като триумф за финансова дисциплина и победа над гръцката демокрация с хаштага #ThisIsACoup (Това е преврат), циркулиращ в интернет. Това е едно преувеличение. Всъщност, в последни дни Гърция беше повече от навита да преговаря, а Германия не напираше толкова много.