Българските крепости: Величието и вълшебството на Устра

Като брой на археологическите паметници България е третата най-богата страна в Европа, отстъпвайки само на Италия и Гърция. Но удивително малко от тях са запазени в цялостния си вид до наши дни. Ако не броим, разбира се, спорни съвременни достроявания като Царевец или Цари Мали Град.

Поредицата "Българските крепости" на предаването "Колела" по Bulgaria ON AIR ни отвежда до една от най-добре съхранените родопски твърдини - Устра. Тя се намира над джебелското село Устрен в Източните Родопи.
 
От Кърджали до Устрен ще ви отведе добър асфалтов път. Километър преди селото обаче трябва да последвате кафявата табела и да се отклоните надясно. Тук вече вместо асфалт има само опасно остри камъни.

След около 4 километра пътят ще ви отведе до ремонтираната наскоро хижа Устра. Оттук до крепостта вече вървите пеш, осланяйки се на услужливите, макар с малко загадъчен правопис надписи.

След двайсетина минути катерене по стръмния склон най-после се озоваваме под крепостта.

Устра е построена от Византия в зората на X век и според някои сведения съвсем скоро след това е завладяна от войските на цар Симеон. При наследника му Петър отново е византийско владение. Оттам нататък сведенията са оскъдни. Има спекулации, че е била във властта на Иван Асен II, но те не са доказани. В една византийска хроника четем само, че през 1254 година жителите на крепостта, които хронистът нарича "единородци с българите", предали укреплението на цар Михаил II Асен.

"Граничните крепости, така да се каже, са с двойно предназначение", коментира проф. Христо Матанов, един от водещите български специалисти по история на Византия и от съвсем малкото изследователи, задълбочили се в мрачния период на османските нашествия и края на Втората българска държава. "Тези крепости твърде често минават от една ръка в друга, следователно еднакво добре служат както на българи, така на византийци, турци и на всеки, който ги владее".

Това, че е "една от най-добре съхранените", не значи да очаквате чудеса. От дългата някога 113 метра крепостна стена са оцелели отделни фрагменти. От триетажните наблюдателни кули стоят само основите. Жилищните помещения и цистерните са добре очертани, но празни.

И все пак това е напълно достатъчно, за да си представим как е изглеждала Устра през българския Златен век, като отчаян и последен византийски страж пред напора на Симеон Велики. Стените са били почти три метра дебели и на места са се издигали на осем метра.
 
Впрочем разходката дотук си заслужава дори и само заради гледките. На 1114 метра надморско равнище, Устра е може би най-високата крепост в България, и от стените й можете да видите Източните Родопи в цялата им прелест. Ако се вгледате в посока Джебел, ще различите и съседната крепост Маласар.

"В онази епоха реките са били основни пътни артерии - онези, които не познавали римската пътна мрежа, ползвали речните корита", обяснява проф. Матанов. "Крепостите, които защитават речните долини, са построени така, че да доминират в пейзажа и да имат визуална връзка помежду си. Тоест ако някой противник стъпи в района на днешния Гоце Делчев, да кажем, системата от крепости го забелязва, подава димни сигнали, които за няколко часа могат да стигнат до София... Същото важи и за крепостите по склоновете на Родопите.

След османското завоевание обаче тази предупредителна система е изоставена, и крепостите изчезват от картите. Защо те, които са служили толкова добре на византийци и българи, се оказват ненужни за османците? Според професор Матанов обяснението е просто. "Когато вече се установява Османската империя, много от тези крепости стават излишни и са занемарени, или пък са използвани вторично за строежи. Тоест те или се разрушават, или се саморазрушават, или умишлено се разграбва строителният материал, който съдържат".

Оцеляват само крепостите по стратегическите пътища, но и тяхната функция вече е по-скоро да демонстрират присъствието на властта пред местното население, отколкото да спират нашественици. Добър пример е крепостта във Враня, днешна Сърбия, където в този период гарнизонът се състоял от... цигани-музиканти, които на всеки два часа трябвало да надуват тръбите, за да чува населението, че властта е наблизо.

"В общи линии крепостите във вътрешността са разрушени", казва Христо Матанов. "Някои се чудят днес защо в Швейцария, Франция или Германия има почти непокътнати замъци, а тук са разрушени - ето това е причината: те се оказват във вътрешността на една империя, която вече няма нужда от тях".