Незапушени петролни кладенци за $ 30 млрд. тормозят Мексиканският залив

През приблизително 160-те години, откакто Едуин Дрейк проби първия петролен кладенец в САЩ в хълмовете на северозападна Пенсилвания, последваха повече от 4,5 милиона нефтени и газови кладенци. Известно е, че когато са активни, тези кладенци създават опасности за околната среда, които включват емисии на метан, замърсяване на въздуха и рискове от рак за хората наблизо. Много от тези рискове остават дори след спиране на сондажите, което прави съдбата на отработените кладенци критично важна, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Но най-често срещаното решение – затваряне на петролни кладенци, процес, известен още като запушване и изоставяне – също е скъпо. Само в американските води на Мексиканския залив има 14 000 изключени, непроизводителни офшорни и крайбрежни кладенци, според проучване, проведено от изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис и Университета на Луизиана и публикувано миналия месец в списание Nature Energy.

Проучването изчислява, че затварянето само на тези кладенци ще струва повече от 30 милиарда долара.

Оставени незапушени, непроизводителните кладенци могат да продължат да отделят "неща, които в големи количества не са добри за екосистемите или човешкото здраве", казва Марк Агертън, асистент по икономика на селското стопанство и ресурсите в Калифорнийския университет в Дейвис и съавтор на изследването. "Не искаме тези неща в нашата питейна вода или на земята до нас или в нашата храна".

Компаниите, които притежават нефтени и газови кладенци, трябва да ги запушат в края на полезния им живот, въпреки че точните правила варират в зависимост от това в кой щат се намира кладенецът и дали е под федерален или щатски контрол. На практика обаче запушването често не се случва. Някои компании оставят неактивни кладенци да не работят с надеждата да ги пуснат отново в експлоатация по-късно; други прехвърлят собствеността или просто си тръгват.

Когато кладенецът вече няма собственик или организация, която е законно отговорна за грижата за него, той става "сирак". За офшорни кладенци във федерални води това означава, че отговорността за запушването може да падне върху щатите. Агертън и колегите му се съсредоточиха върху крайбрежни и офшорни кладенци, тъй като разходите за тяхното запушване също са по-малко разбрани, отколкото за техните подобни на сушата.

В целия изследван регион изследователите откриха много повече незапушени неактивни кладенци, отколкото активни и произвеждащи кладенци, особено край бреговете на Луизиана и Тексас. По-ранни изследвания, ръководени от Мери Канг от университета Макгил, установиха, че три от пет кладенеца, пробивани някога в САЩ (както на сушата, така и в морето), сега са неактивни, но само една трета са запушени за постоянно и изоставени.

Много щати имат програми, предназначени да се справят с осиротелите кладенци, но „когато погледнете количеството налично финансиране спрямо количеството осиротели кладенци, това, което виждате, е исторически, че не е било достатъчно, за да се поддържа“, казва Грегъри Ъптън, асоцииран професор в Университета на Луизиана и съавтор на изследването в Nature Energy.

Миналата година администрацията на Байдън задели 4,7 милиарда долара за нова федерална програма за справяне с осиротелите кладенци, включително 1,8 милиарда долара, предназначени за отделните щати. Но констатациите на изследователите ясно показват колко повече пари ще са необходими, особено ако САЩ продължат прехода от изкопаеми горива.

"Основният въпрос на голямата картина е, че при енергиен преход имате всички тези стари активи, които трябва да изчистите", казва Агертън. "Как ще платите за това?“ Проучването на Nature Energy предлага да се даде приоритет на по-плитките кладенци по-близо до брега, където запушването и изоставянето е по-евтино и има по-голяма полза за околната среда.

Офшорните кладенци във федерални води имат една важна регулаторна защита: ако собственикът на кладенец в тези води фалира, отговорността за запушването и изоставянето на кладенеца се връща на предишния собственик. За тази цел проучването установи, че почти 90% от офшорните кладенци, идентифицирани във федерални води в Мексиканския залив на САЩ, в момента или преди са принадлежали на петролни гиганти, включително Chevron Corp., Shell Plc, Exxon Mobil Corp., ConocoPhillips, BP Plc , TotalEnergies SE и Eni SpA.

Целият анализ прочетете тук