Създава ли Владимир Путин предпоставки за война?

Руският президент Владимир Путин е човек, който обича да държи възможностите си отворени и кризата в Украйна не е изключение. Докато лидерът на Кремъл сигнализира за готовността си да се ангажира на дипломатическия фронт, той също така подкрепя аргументите за война.

Да вземем ситуацията в Донбас, териториите в Източна Украйна, частично контролирани от подкрепяни от Русия сепаратисти. На пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц във вторник Путин изпусна думата с "г", за да опише ситуацията там.

"Според нашите оценки това, което се случва днес в Донбас, е геноцид", каза Путин.

Шолц по-късно каза на репортери, че Путин е "сгрешил", като е използвал термина. Но тези коментари вече бяха в публичното пространство - и Путин засили реториката.

Жалбата на Путин в Донбас не е нова. Той многократно говори за това, което описва като нарушаване на правата на етническите руснаци и рускоговорящите в Украйна, и заявява, че е в рамките на правата на Русия да се намеси военно, за да ги защити.

Но изглежда, че Путин аргументира своята собствена версия за "отговорност за защита", колкото и да е далечна ситуацията в Донбас от Руанда – където над 800 000 души, предимно тутси, бяха убити в продължение на 100 дни през 1994 г. или Сребреница, където повече от 7000 предимно мюсюлмански мъже и момчета бяха изклани през 1995 г.

Позоваването на геноцид отразява фалшивото твърдение на Русия, че нейната съседка Грузия е извършила геноцид срещу цивилното население в отцепилата се република Южна Осетия през август 2008 г. По време на този кратък конфликт Русия предприе мащабно военно нахлуване, което стигна дълбоко в грузинската територия. Сценарий, който тревожи Запада днес, когато става въпрос за Украйна.

Следственият комитет, най-висшият правоприлагащ орган на Русия, направи още една стъпка в коментарите на Путин в сряда, когато обяви, че е започнал наказателно разследване за предполагаеми доказателства за това, което той нарече "безразборен обстрел" на цивилни граждани в региона на Донбас от украинските сили от 2014 г.

В прессъобщение, изпълнено с политически език за обвинения, Следственият комитет заяви, че е образувал наказателно дело по част 1 на член 356 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което обхваща малтретиране на цивилното население и използването на забранени средства и методи по международен договор при въоръжен конфликт.

Изявлението на Следствения комитет повтори речта на Путин за геноцида, казвайки: "Намерението за унищожаване на жителите на Донбас е очевидно – руското разследване регистрира стотици такива факти, които се квалифицират като доказателство за използването на забранени средства и методи за водене на война."

Ясно е защо Кремъл иска да промени темата: през 2015 г., например, обстрелът отне живота на най-малко 30 души в югоизточния украински град Мариупол.

От началото на конфликта в Донбас през 2014 г. хиляди цивилни са били убити и ранени в сраженията, според оценки на ООН. Но обявяването на разследване - не от независим орган и в разгара на конфронтация с Украйна - изглежда е ясен политически ход, каквато и да е истината на твърденията.

А след това идва и въпросът за правния статут на сепаратистки региони на Донбас. Русия никога не е признавала самопровъзгласилите се Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) в Донбас като суверенни и независими държави, дори когато е раздавала руски паспорти на хората, живеещи там.

По-рано тази седмица руските депутати призоваха руския президент да признае отцепилите се републики в Донбас за независими. Това също създава потенциална ситуация, в която Русия може да обяви необходимостта да отговори на украинската "агресия" срещу тези държави.

Дали това ще се случи? Признаването на ДНР и ЛНР на практика би унищожило споразуменията от Минск, пакет от мерки, който засега според Кремъл е единственият начин за разрешаване на кризата в Украйна.

Но производството на повече проблеми също може да бъде от полза за Кремъл: това разширява менюто от опции, с които разполага Путин.

Анализ от Нейтън Ходж, CNN