САЩ, Франция и Германия не искали Украйна да бъде приета в НАТО

Във вторник - 4 април - точно 74 години след подписването във Вашингтон на Северноатлантическия договорот 12 страни основателки на НАТО - Алиансът се разшири за девети път. Новата, 31-ва членка, е Финландия.

След десетилетия неутралитет и подтикната от войната в Украйна северноевропейската държава с 1300-километрова обща граница с Русия избра да влезе в най-силния отбранителен съюз в света. Швеция също се готви за присъединяване – остава Турция и Унгария да дадат зелена светлина за това.

Русия засега отвръща с обявено намерение да разположи тактически ядрени ракети на територията на Беларус. В навечерието и при самото нахлуване в Украйна руският президент Владимир Путин заяви, че тъкмо разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз е една от причините за войната му срещу Киев. Но вместо да се свие към границите си от Студената война алиансът дори се разширява.

Сбърка ли Путин с миналогодишното си решение, че войната не е толкова опасна за Русия, колкото мирът?

Темата коментират пред БНР Линас Линкевичус - бивш министър на отбраната и на външните работи на Литва, и Брюно Лете - експерт по сигурност и отбрана от Германския фонд "Маршал".

"Трудно е да се даде рационално обяснение. Наистина безумен ход беше това. Определено! Надявам се ако не той лично, Русия да го осъзнае. Ако не беше ясно преди година, сега вече е. Путин води страната си към пропаст - морална, военна, икономическа... всякаква.Няма вече смисъл да се чудят кое е по-опасно. Това беше голяма, голяма стратегическа грешка. И тя вече доведе до някои "конкретни постижения" - членството на Финландия в НАТО например", казва Линас Линкевичус.

"За него най-опасно е Украйна да се превърне в просперираща и демократична страна, която следва политиката на Запада. А Путин не може да го допусне. За да не се изкушат и руснаците да поискат същото, което би било твърде вероятно, ако станат свидетели на напредъка на украинците. Така че лично за Путин запазването на мира вече беше изключено. Твърде рисковано беше. И трябваше да нахлуе в Украйна, за да блокира такова развитие", смята Брюно Лете.

Нито НАТО, нито някоя от членките на Алианса са си позволявали да заплашват Русия с каквото и да било - за разлика от Путин и недвусмислените му предупреждения за "невиждани досега последици" и директно за употреба на ядрено оръжие. Защо НАТО беше на мушката на словесните му атаки дори преди да започне да снабдява Киев с необходимите за отблъскването на руската агресия оръжия, боеприпаси и бойна техника?

"Разширяването на НАТО не е причина за руската война срещу Украйна. За Путин това е само претекст, за да оправдае действията си. Все пак не би си позволил публично да заяви, че не иска Украйна да съществува като народ! Трябваше му външен враг - да хвърли вината върху някого. И я хвърли върху НАТО. Безспорно е обаче, че за над 70 години съществуване Алиансът никога не е нападал Русия. НАТО е отбранителен алианс", казва Брюно Лете.
"Най-важният извод, който аз си правя от всичките тези изявления и предупреждения, е, че ако руснаците усетят, че имат някакво пространство за маневриране в опитите им да ни разединят, винаги се опитват да извлекат възможно най-голяма полза за себе си от съответната ситуация. И често представят някои нереални неща като реалност и драматизират максимално ситуацията. Такъв беше случаят миналата година, когато Путин произнесе прословутата си реч за рисковете пред целия свят, ако НАТО не се изтегли в границите си от 1997-а, и със заплахата, че ако някой се опита да му попречи да превземе Украйна, ще понесе немислими последици. Е, точно обратното постигна - целият Запад подкрепя Украйна, а вместо свиване, имаме вече разширяване на НАТО."

"От чисто военна гледна точка това не променя кой знае колко ситуацията. Защото руснаците отдавна разположиха тактически ядрени ракети в Калининград. А някои варианти на "Искандер" могат да достигнат не само Вилнюс, Рига и Талин, а дори и Берлин. Пропаганда и сплашване на поддръжниците на Украйна с цел да бъдат разколебани. Може би по-скоро това е обяснението за този ход.

Беларус отдавна предприе стъпки към промени в конституцията си, които да позволят разполагането на ядрени оръжия на територията й. А и Русия ескалира заплашителната си реторика. Путин вече цяла година отправя ядрени заплахи във връзка с войната в Украйна. Не виждам непосредствен риск Русия да използва ядрени оръжия, въпреки че това е част от дестабилизиращата й стратегия. Едно е обаче хипотетично да бъде изстреляна ядрена ракета към Запада някъде от руска територия - НАТО би имала повече време да ги прехване. Друго е да се изстреля тактическа ракета от Беларус, която буквално граничи с НАТО. Времето за неутрализиране на такава атака би било доста по-малко."

Как Брюно Лете от Германския фонд "Маршал" как би разтълкувал очевидното разминаване на огласеното от Путин изпращане на ядрени ракети в Беларус с общата му декларация с китайския президент Си малко преди това - че са против ядрени сили да пращат такива оръжия извън границите си?

"Възможно е това да е било съгласувано между Русия и Китай. Но според мен Пекин не е много доволен. Каквото и да си говорим, Китай винаги е бил максимално прозрачен в политиката си срещу разпространението на ядрените оръжия. Многократно заявява публично, че те не бива никога да бъдат използвани. Така че - малко странен момент, наистина."

Линас Линкевичус също може само да предполага.

"Не мисля, че не са го обсъждали. Предполагам, че Путин е обяснил на президента Си, че няма всъщност намерение да използва тези оръжия, а само да ги разположи в Беларус. Едва ли се е отметнал от нещо, което са се договорили само два дни преди това."

Забавянето на шведското членство от Турция на Ердоган и Унгария на Орбан може да се окаже проблематично за НАТО, ако продължи прекалено дълго. Според Брюно Лете обаче Орбан вече е изиграл картите си в тази игра и е загубил.

"Унгария няма никакви валидни доводи, за да спре присъединяването на Швеция към НАТО. Това, което Будапеща се опита да направи, беше на натовския фронт да постигне това, което иска да получи на фронта на Европейския съюз. Но се провали. И вярвам, че поне що се отнася до Унгария, Швеция би могла вече да се придвижи бързо към Алианса."

Дали правителството в Стокхолм няма да се окаже принудено да направи морален компромис, за да изпълни това, което иска Ердоган? Линас Линкевичус отбелязва: "Не става дума за морални отстъпки, а за върховенството на закона. Швеция е демократична страна и правителството й не може да каже на съда какво да прави. Условията, които поставя Турция, наистина са много тежки. Тя иска Швеция да й предаде предполагаеми превратаджии и терористи. Решава обаче съдът. А той не може да вземе такова решение без достатъчно доказателства.Ситуацията в момента е патова. Предполагам, че няма да се промени преди турските избори. Но след тях можем да се надяваме на по-прагматичен подход от страна на Турция. Не е логично да се очаква шведската кандидатура да остане блокирана завинаги."

"Балтийските държави са прави, що се отнася до техническия аспект. Украинските въоръжени сили напълно отговарят на натовските стандарти. Те използват западни оръжия, успешно се противопоставят на руската инвазия и към момента са може би най-добре обучената армия в Европа. Политически обаче - имам предвид Съединените щати, а също и Франция и Германия - всъщност не са съгласни на Украйна да бъде позволено да влезе в НАТО. Мисля, че все още битува страх у някои западноевропейски членки, а също и у Съединените щати, че това би дестабилизирало баланса на силите в Европа и би разгневило доста Русия. Съвсем различно би било от случая с Финландия. Тя влезе в Алианса, но след като прекара десетилетия в западната зона на влияние. Докато Украйна е на фронта, така да се каже - разкъсвана между Запада и Русия", коментира Брюно Лете.

"Както винаги, страните членки са много предпазливи по този въпрос. Казват, че в момента вниманието им е съсредоточено върху военната подкрепа за Украйна. Но няма да е логично, ако в определен момент не разширят дискусията за това как да помогнем на Киев да победи възможно най-скоро и с въпроса за политическите гаранции за сигурността му в бъдеще", посочва от своя страна Линас Линкевичус.

"Много е деликатен въпросът. Големите западни сили са загрижени за бъдещите си отношения с Русия и в този смисъл не им е от полза да вкарват Украйна в НАТО. А това само по себе си може да се превърне в проблем. Защото липсата на консенсус в НАТО за статута на Украйна в края на краищата би бил от полза на Русия", подчертава Брюно Лете.