Здравната рефома няма да се случи скоро, убедена е Андреева

Здравната реформа няма да се случи в близките години дори и България да има работещ парламент. Причината е липсата на финансов ресурс, с който да стартират промените. Това коментира министърът на здравеопазването в оставка Таня Андреева, която се отчете за дейността си през последната година.

Според нея ако се повиши събираемостта на здравните вноски и се стабилизира финансовото състояние на здравния сектор, за реформите в здравеопазването ще са необходими поне 2 мандата. Тя подчерта, че е необходимо да се променят системите за финансово управление и контрол в здравния сектор, моделът на финансиране, заплащане и законодателство, да се разбие монополът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и да се преструктурира системата на болничната помощ.

Андреева изтъкна, че през последната година са предприети мерки за стабилизиране на системата.

„Ние нямахме нито един празен ден без работа и без мерки във връзка с това след 4 години неуправление на тази система. Намерихме здравната система в състояние, в което се налагаше тя да бъде стабилизирана, за да не продължи да потъва безконтролно, и след това да се приемат мерки за осигуряване на спокойствие”, коментира тя.

Андреева посочи още, че са направени някои предложения за законодателни промени, с които да се поставят основите на здравната реформа и на електронното здравеопазване. Законопроектът за изменение на Закона за здравето обаче продължава да отлежава в Народното събрание.

„Огорчена съм, че опозицията не влезе в зала, за да бъде разгледан законопроектът. Част от промените ще дадат сериозни резултати, мерките присъстват в предизборните кампании на почти всички партии в един и същи вид, което показва, че здравеопазването няма цвят”, коментира Таня Андреева.

„Тъжно е, че когато някой реши да го направи, останалите отказват да участват в това. Докато в нашата страна политиката продължава да се намесва по този начин в секторите, това няма да доведе до сериозни промени в здравеопазването и може би още дълго време ще си говорим за това, което трябва да се случва, докато депутатите не влязат в ролята си на законотворци - без процедури и без хватки в парламента”, каза тя и предупреди, че ако не се демонополизира работата на Здравната каса, дефицитът ще бъде още по-голям.

Като едно от постиженията си здравният министър в оставка изтъкна включването на здравния сектор в Споразумението за партньорство с Европейската комисия, за което беше разработена стратегия за развитие на здравеопазването за периода 2014-2020 г., план за действие по стратегията и финансова рамка.

Предвидено е секторът да получи 160 млн. лева от новата програма "Региони в растеж” 2014-2020 г., 32 млн. лева по новата оперативна програма за развитие на човешките ресурси, 10 млн. лева по програмата „Добро управление”, както и средства по Програмата за развитие на селските райони.

Андреева посочи, че е изработена законовата рамка за регламентирането на Националната здравна карта, която поставя в обективни рамки каква трябва да е обезпечеността на потребностите на национално, регионално и общинско ниво от различни видове медицинска помощ – извънболнична, болнична, спешна по различни профили.

Създаден е модел на Националната здравна карта, който е тестван в три области – Кърджали, Кюстендил и Плевен. Избрани са още 10 области, в които да се разработи модел на такъв документ и това ще се случи до края на годината.

Очаква се Националната здравна карта да започне да действа и в останалите области от страната, но докато не бъдат приети измененията в Закона за здравето, тя няма да бъде регламентирана, посочи Таня Андреева.

Здравният министър в оставка съобщи, че се работи по възстановяването на телефона за спешни повиквания 150, за да се преодолеят забавянията и проблемите, свързани с телефон 112. За възстановяването на номера настояваха и лекарите от системата.

Тя припомни, че е разработена програма за развитие на спешната помощ, работи се и по уеднаквяване на критериите за издръжка на системата. Облекчени са и правилата за специализация на заетите в спешната помощ.

По линия на публичната инвестиционна програма са предвидени 12 млн. лева, с които ще бъдат ремонтирани и оборудвани 35 центъра, филиали и отделения за спешна помощ. На места, където е необходимо, ще бъдат разкрити и нови, поясни Таня Андреева.

Стартирало е и изграждането на 2 от 11-те предвидени национални комплекси за спешна медицина. Всяка година се предвижда да се обновява автомобилният парк, като е стартирана процедура за закупуване на 58 нови линейки, съобщи още тя. Половината от тях ще са оборудвани с апаратура за телемедицина за непрекъсната връзка с лечебното заведение, към което се транспортират пациентите.

Тази есен тръгва и обучението на парамедици и лекарски асистенти в университетите в София и Варна. Тази година ще се започне със 100 парамедици и 80 лекарски асистенти, а от 2015 г. бройките ще се определят след съгласуване с общините, в зависимост от нуждите от кадри.

Като успехи Таня Андреева изтъкна програмата за майчино и детско здравеопазване, намирането на решения, свързани с кризата в общинското здравеопазване, приоритизирането на малките болници, промените в алгоритмите на клиничните пътеки, както и първият етап от изграждането на системата на електронното здравеопазване.

Електронното здравеопазване е започнало със средства от публичната инвестиционна програма. Готови са регистрите за диабетноболните и за онкоболните, готови са наредбите и се работи по регистрите за психичните и редки заболявания, и недоносени деца, посочи Андреева.

Министърът заключи, че е необходим по-стриктен контрол на разходите на Здравната каса.

„Този, който управлява тази структура, трябва да се заеме и с неприятната част от тези задължения”, коментира тя, като изтъкна, че държавният трансфер не може да набъбва безкрайно, а трябва да се работи за повече прозрачност и демонополизиране на дейността й.

Още икономически новини четете в Investor.bg.

Вижте още във видеото: