Редица страни решиха да преустановят употребата на ваксината на "АстраЗенека" като предпазна мярка след съобщения, че някои хора са претърпели тромбоза след имунизацията.
Но дали тези държави не са твърде предпазливи? Пропускат ли тези нации по-широката картина?
Решението е взето въз основа на принципа на предпазливостта - утвърден подход в науката и медицината, който подчертава необходимостта от пауза и преглед, когато доказателствата са несигурни. Но при бързо развиваща се пандемия, когато всяко решение може да има големи последици, това е подход, който понякога може да донесе повече вреда, отколкото полза.
Причина или съвпадение?
Данните, предоставени от "АстраЗенека", показват, че има 37 съобщения за образуване на тромбоза сред 17-те милиона души в цяла Европа, които са получили ваксината.
Но ключовият въпрос, който трябва да бъде зададен, е дали това е причина или съвпадение? Дали това не би се случило така или иначе?
Нежелани събития като това се наблюдават внимателно, така че регулаторите могат да преценят дали се случват повече, отколкото би трябвало. 37-те съобщения за тромбози са под нивото, което бихте очаквали. Нещо повече - няма силно биологично обяснение защо ваксината би причинила кръвен съсирек.
Ето защо СЗО, както и регулаторите на лекарства в някои страни, са на мнение, че няма доказателства за връзка. Дори Европейската агенция по лекарствата, която разглежда докладите, предлага ваксината да продължи да се използва предвид риска, който COVID представлява за здравето.
Следователно не е изненадващо, че решенията на отделните нации да направят пауза при имунизацията с "АстраЗенека" объркаха експертите. Проф. Адам Фин, член на работната група на СЗО за ваксините срещу COVID, казва, че спирането на имунизацията по този начин е "крайно нежелателно" и може да подкопае доверието във ваксината, което в дългосрочен план ще струва много животи.
Има ли Европа проблем с ваксината?
Това не е първият случай, в който европейски държави проявяват предпазливост по отношение на ваксината "АстраЗенека".
Принципът на предпазливост е приет от Германия, Франция и други, когато първоначално не препоръчваха използването на ваксината за хора над 65 години. Френският президент Еманюел Макрон дори нарече препарата "почти неефективен".
Решението ваксината да не се използва при хора над 65 години вече е отменено, но все още се усеща въздействието му.
Германия и Франция разполагат с ваксини, които ще бъдат похабени, тъй като и двете страни са използвали по-малко от половината от доставките си на ваксината "АстраЗенека" досега. Това ги прави много по-зависими от ваксината Pfizer, отколкото Великобритания. А това може да има смъртоносни последици. Франция, Германия и другите големи европейски държави имат по-висок процент на заразяване от Великобритания и са изправени пред перспективата нещата да се влошат, преди да се подобрят.
Ако погледнете назад към решението препаратът да не се използва при хора над 65 години, можете да видите как е взето. Начинът на организиране на изпитанията означава, че има ограничени доказателства за употребата му в по-възрастни възрастови групи. Организаторите са искали да наемат по-млади хора в началните етапи от съображения за безопасност, така че когато става въпрос за регулатори, които оценяват процента на инфекция, данните все още не са пълни при групата на възрастните хора.
Но има данни от кръвни проби, че ваксината е предизвикала силен имунен отговор в по-възрастните групи. Така че няма причина ваксината да не работи при тях - просто не бе минало достатъчно време за събиране на доказателствата в реалния свят.
Имаше и проблем при тълкуването на резултатите поради начина на провеждане на процеса. Липсваше последователност в данните от различните места, на които се провеждаха тестовете. Следваните протоколи и практики се различават навсякъде, включително използването на половин доза в една.
Някои го описват като четири изпитания в рамките на едно изпитание. Той създаде малко разхвърлян набор от данни за интерпретация.
Защо смелото вземане на решения може да е най-доброто?
Обединеното кралство направи скок във ваксинациите и в рамките на месеци започна да отчита "зрелищни" резултати при намаляването на нивата на сериозни заболяванията при хората над 80-те години.
Този прагматичен подход при вземането на решения също така накара Обединеното кралство да препоръча до тримесечна разлика между дозите.
Това предложение предизвика много спорове, когато беше обявено в края на декември. Ваксината Pfizer не е тествана по този начин в клиничните изпитания. Нейният интервал е три седмици. Но отново, липсата на доказателства не означава, че ходът няма да работи или не се основава на логика.
Изпитванията с "АстраЗенека" са имали по-дълги интервали за някои участници, доказателствата за ваксината Moderna, която е подобна на тази на Pfizer, също предполагат, че тя може да работи и след по-голям интервал от дозите.
Също така е добре установено, че при двудозовите ваксини по-голямата част от защитата се осигурява от първата доза, докато втората просто подсилва имунитета и осигурява по-дълготрайна защита.
Тъй като случаите бързо се увеличаваха по това време, Обединеното кралство разбра, че ползата от увеличаване на наличните доставки на ваксини, за да се осигури известна защита на повече хора, е правилната стъпка, дори ако доказателствата от процеса не я подкрепят пряко.
Проф. Сър Дейвид Шпигелхалтер, експерт по разбиране на риска от университета в Кеймбридж, казва пред BBC, че това показва, че понякога трябва да надхвърлите принципа на предпазливостта и да бъдете смели при вземането на решения.
"Принципът на предпазливост благоприятства бездействието като начин за намаляване на риска. Но проблемът е, че това не са нормални времена и бездействието може да бъде по-рисковано от действието", заявява той.
Според сър Дейвид това, което е необходимо при подобни обстоятелства, е баланс между вероятностите. Това изисква да се разгледат както преките, така и косвените доказателства и контекстът, в който се вземат решенията.
"Понякога може да бъде вредно да се изчака сигурност. Спирането на ваксинирането на хората ще струва животи."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Любовта е във въздуха на срещата на върха на НАТО
Кадър на деня за 8 юли
Иво Благоев: Инвеститорите не са сигурни, че всичко е наред и пазарът няма да спадне
Потребителските заеми в САЩ спадат през май за първи път от 2024 г.
България ще осигури 11 млн. евро за новата фабрика за изкуствен интелект
Ивайло Циков: Потребителското поведение променя модела на Pepco
Митове и факти: Какво се случва с гумите на колата в горещините?
Късна емисия
Рецепта за мусака по гръцки
Интересно! Капитанът от Нюкасъл иска в Арсенал
Дешан не каза къде отива след Мондиал 2026
Левски е от друга лига и респектира със силата си
Веласкес реже звезди от родната Първа лига!
Край на сагата! ЦСКА продаде Делова за 950 000 евро
Сделката се пече! Левски продава звезда за 3 млн. евро
Таро карта за 9 юли, четвъртък
Дневен хороскоп за 9 юли, четвъртък
Венера в Дева на 9 юли носи късмет на три зодии
Boudoir – колекцията на Armani Privé Haute Couture за есен/зима 2026/2027 (+Снимки)
3-те възрасти, в които животът на повечето хора става труден, според астрологията
7 типа „идеални“ мъже, които правят връзките нещастни
Нов знак се появи на пътя в Европа
Спартак Варна привлече нов нападател
Жега е! На каква температура издържат автомобилните гуми?
Спипаха стара кримка да краде храна от магазин във Варна
Алергичните заболявания в градовете са се утроили за последните десетилетия
Четири разрешени водни коридори за морски атракции има само в Добричка област
Растенията споделят енергия чрез скрити подземни мрежи
„Пътешественик във времето“ разкри кога и как ще започне Третата световна война
От Луната до Титан: НАСА разкри плановете си за следващото десетилетие в Космоса
Сензационно: Учени установиха, че пчелите изпитват емоции, подобни на човешките
Непокътната гробница на 2500 години: В Италия откриха погребение на принц-воин
Една и съща химическа мистерия свързва два свята в края на Слънчевата система