Влиянието на чревните микроорганизми при прилепите върху образуването на нови вируси е изследвано от учени от Донския държавен технически университет (DSTU), съвместно с други руски учени. Според авторите откритите свойства на някои бактерии ще помогнат да се предпазят хората от вируси, развиващи се в организма на прилепите. Резултатите са публикувани в Scientific Reports.
Прилепите са насекомоядни и плодоядни животни, които могат да живеят до 30 години, което е много дълго време за повечето бозайници. Според учените през този период прилепите могат да акумулират и мутират огромен брой патогени. В много части на света те лесно се предават на хората, като причиняват тежки заболявания, включително вирусни заболявания като COVID-19, предава БГНЕС.
Един от факторите, които предпазват прилепите от инфекции, както обясняват учените от DSTU, са някои млечнокисели бактерии в храносмилателната система. Те влияят върху честотата на естествените клетъчни мутации в червата, които могат да доведат не само до нови, по-агресивни патогени, но и до промени в ДНК на животните.
Чрез изолиране на бактерии, които помагат на прилепите да потискат развитието на инфекции в телата си, е възможно да се създадат препарати за потискане на патогените, предавани на хората, смятат учените от DSTU. Освен това според тях това ще позволи да се разработи механизъм за борба с подобни инфекции на етап, когато болестта все още не е напуснала дивата природа.
"Защитният ефект на млечнокиселите бактерии се определя от техните антиоксидантни свойства, т.е. от способността им да блокират окислението. Те намаляват нивата на свободните радикали в организма - активни кислородни молекули, които "разяждат" клетъчните структури. За прилепите излишъкът на свободен кислород е остър проблем, така че те се нуждаят от ефективни антиоксиданти", обясни Алексей Ермаков, декан на Факултета по биоинженерство и ветеринарна медицина в DSTU.
Учените са успели да изолират 59 различни млечнокисели щама от изпражненията на прилепите и продължават да анализират антиоксидантните им свойства с помощта на лукс-биосензори, чувствителни към окислителните промени в клетките. Според специалистите идентифицираните по този начин бактерии могат да се използват като готов препарат за потискане на инфекции или от тях да се изолира активна съставка и да се разработят нови лекарства.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Консултант: Служителите от по-ниско ниво саботират дигитализацията на бизнеса
Геополитическите и климатичните рискове пред световния пазар на храни растат
Анализатор: SpaceX остава инвестиция за по-рискови инвеститори
SOFIX отбеляза седмичен ръст от 0,89%
Европейските борси записаха понижения след отлагането на преговорите между САЩ и Иран
Румен Радев: България няма да подкрепи санкции срещу Вагит Алекперов
Пъпешът пази сърцето, укрепва костите и поддържа кожата млада
Два влака се удариха край Лондон, има пострадали
Сигнал от Пловдивско: "Принудени сме да търпим оркестри до късно през нощта"
Вдъхновение, цвят и надежда: Живописният свят на художника Александър Панайотов
Владо Стоянов разкри кой футболист на Лудогорец е „ухо“ на шефовете на клуба
Ясно е точно кога Левски ще излезе за първия си мач в Шампионската лига
Жалко! Донски отпадна на крачка от финал в Познан
НА ЖИВО: САЩ – Австралия 1:0
Заплетен казус! Божков си поиска парите от Левски
Веласкес с любопитен коментар след боя над Академик Свищов, проговори и за трансферите
Дневен хороскоп за 20 юни, събота
Лош късмет ли е, ако змия пресече пътя ви?
Трапезата на Еньовден
Къде да пътуваш според зодията си: Перфектната почивка за всеки знак
10 плажни маникюра, с които ще впечатлите всички
Таро карти за юли за всяка зодия
Нови правил в ЕС: Колите вече трябва задължително да имат рециклирани материали
Симона Радева получи 3,6 години затвор за укриването на Семерджиев
За седмица: КАТ написа 30 759 фиша и 3304 акта
Внимание! Volvo забрани на собствениците да зареждат XC40
30 пияни и дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
Децата на „Моряците“ и приятели събира над 150 деца на сцена във Варна
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове
Откриха нов клас древни космически обекти в Млечния път
НАСА разширява партньорството си с частния сектор за сателитни данни
Европейските космически оператори се споразумяха за нови правила за безопасност в орбита