Нов Коминтерн: Как Кремъл примамва западни "социалисти“ в руската армия

Русия е изградила мрежа, свързваща социалистически и антиглобалистки групи в чужбина под знамето на подкрепата за леви каузи. Тези действия често започват с привидно безобидни инициативи като акции за почистване на обществени пространства и дискусионни клубове и прерастват в улични протести, кампании за дезинформация, саботажни операции в западни държави и дори вербуване на хора за войната на Русия в Украйна. 

The Insider е идентифицирал няколко британски и американски граждани, вербувани да се бият на страната на Русия с помощта на "комунисти“ и крайнолеви активисти.

В края на април 2026 г. в московския Дом на съюзите се проведе учредителният форум на международна социалистическа мрежа, наречена "Совинтерн“. Събитието бе организирано от партията "Справедлива Русия“. Името "Совинтерн“ препраща и прави аналогия към Коминтерна – комунистическия интернационал от съветската епоха, чрез който Москва координираше дейността на чуждестранните комунистически партии и разпространяваше съветското влияние в чужбина.

Кремъл не криеше благосклонното си отношение към този вид международна дейност, напротив - събитието беше открито с приветствено слово от самия Владимир Путин. 

Обявената публична цел на "Совинтерн“ беше създаването на възможно най-голям обем информационно съдържание. От всеки участник се очакваше да разпространява определени общи тези в своята страна, като по този начин мотивира потенциални бъдещи участници да се включат в усилията за дискредитиране на собствените си национални правителства.

Подобно на ролята, която Коминтернът някога изпълняваше за Съветския съюз, новата организация също изглежда служи като прикритие за руски специални операции в чужбина. Всъщност няколко от участниците в нея са пряко ангажирани с вербуването на чуждестранни бойци за войната в Украйна.

Един от примерите е Американската комунистическа партия (ACP). Тя е основана съвсем наскоро на 21 юли 2024 г. от двама русофилски настроени марксисти-ленинисти, които се изявяват като стриймъри: Адам Тахир (известен с публичното име Хаз Ал-Дин, както и като Infrared) и Джаксън Хинкъл. Лявата им политическа принадлежност не им пречи да бъдат горещи почитатели на фашисткия идеолог Александър Дугин и на симпатизанта на нацизма Мартин Хайдегер.

В исторически план комунистите в САЩ са били представлявани от Комунистическата партия на САЩ (CPUSA), чието ръководство в миналото е сътрудничило активно на съветското разузнаване. Основателите на новата ACP преди това са членували в губещата влияние CPUSA и до момента са създали малки местни структури в различни части на САЩ, както и клон в Канада. 

Официалната дейност на партията се ограничава до акции за почистване на обществени пространства, оказване на помощ на бедни хора и мирни протести, възхваляващи сталинизма и китайския социализъм. Поддръжниците на партията също така изразяват подкрепа за "Хамас“ и "Хизбула“. Някои от членовете ѝ дори се сражават срещу Украйна на страната на Русия.

В Обединеното кралство подобна дейност се извършва от Работническата партия на Великобритания (Workers Party of Britain) и свързаното с нея движение no2nato. Партията се оглавява от 71-годишния Джордж Галоуей, чест гост в руски пропагандни предавания. Освен пряката дезинформационна дейност на своя лидер, членовете на партията също така търсят потенциални наемници.

От политически действия към набиране на кадри

До началото на пълномащабното си нахлуване в Украйна Русия използваше мрежа от контролирани от държавата културни центрове и свързани с тях агенти в чужбина, за да вербува агитатори, а понякога и бойци за военни структури, действащи като нейни пълномощници. 

След началото на пълномащабната война повечето подобни организации бяха изгонени или закрити в страните от Запада. В резултат на това полулегалните и често крайно маргинални социалистически и крайнолеви групи придобиха непропорционално голямо значение.

Пътят на активистите, които се озовават в западни ултралеви движения, свързани със Социалистическия интернационал, обикновено преминава през три етапа.

Първо се появяват сравнително безобидни групи по интереси и събития, наподобяващи политически клубове. Те могат да включват акции за почистване на района, раздаване на храна на бездомни хора, проекти за озеленяване и благотворителни инициативи в квартали, населени с малцинства или икономически уязвими групи. Подобни събития създават чувство за общност и усещане за съпричастност към кауза, която "наистина помага“ - за разлика от абстрактната политика. Участниците завързват нови запознанства, а понякога получават и помощ.

Например, на 7 май 2026 г. представители на канадския клон на ACP в Торонто организираха поход сред природата. Под прикритието на събитие за здравословен начин на живот те работеха за укрепване на революционното съзнание.

На Деня на възпоменанието (Memorial Day), 25 май 2026 г., местни структури на ACP в Мичиган и Илинойс организираха акции по почистване и събиране на отпадъци, последвани от лагер с барбекю и обучение за стрелба с бойни патрони. Върху облеклото им личаха нашивки на ACP, както и ленти на Свети Георги с изписана буква "Z“ - символи, които са се превърнали в знак за подкрепа на руската инвазия в Украйна.

Интриги срещу НАТО

На втория етап дейностите стават по-радикални и преминават към открити митинги – срещу НАТО и в подкрепа на Кремъл, Иран и независимостта на Палестина. На подобни събития Украйна редовно е представяна като огнище на "нацизъм“, докато НАТО е описвано като наследник на имперската политика на Хитлер.

На 2 май 2026 г. пред украинските посолства в Лондон, Берлин, Единбург, Лисабон, Дъблин, Дакар и Претория се проведоха проруски митинги в памет на загиналите при сблъсъците в Одеса през 2014 г. и пожара в Дома на профсъюзите. Руската пропаганда отдавна използва събитията в Одеса като мобилизиращ наратив, за да представи Украйна като "фашистка“.

В Лондон митингът беше ръководен от местни членове на "Работническата партия на Великобритания“ (Workers Party of Britain) - Джеси Вини, Крис Уилямсън и Хоз Шафи. Участниците в митинга осъдиха предполагаемия нацизъм в Украйна и развяваха знамена на Русия, Донецката "народна република“ и Новорусия (термин от имперската епоха, възроден от руските националисти за обозначаване на части от Южна и Източна Украйна).

Същите активисти организираха друг митинг пред Министерството на отбраната на Обединеното кралство, където се обявиха срещу доставките на ракети Storm Shadow за Киев.

В Съединените щати ACP организира проруски митинг и няколко шествия на 8-9 май в стила на "Безсмъртния полк“. Събитията на ACP бяха умишлено проведени близо до митинги на проукраински активисти.

Накрая, на третия етап, на най-активните участници се предлага възможността да отидат директно на фронта.

Как започва всичко

Кремъл е използвал подобни структури и преди. През 2014 г. се появи движение, известно като "Интербригади“, изградено до голяма степен около бивши членове на Националболшевишката партия и "Другая Россия“ („Другата Русия“) - групи с империалистически и експанзионистични възгледи. Членовете на "Интербригади“ открито заявяваха, че целта им е да участват в бойните действия в Източна Украйна.

Членовете на "Интербригади“ открито заявяваха, че целта им е да участват в бойните действия в Източна Украйна.

Един от лидерите на движението беше писателят Захар Прилепин, който по-късно се превърна в изявен поддръжник на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Както подсказваше и името ѝ, организацията "Интербригади“ набираше и чуждестранни бойци. Именно така през септември 2015 г. американският комунист Ръсел Бентли се присъедини към проруските сепаратисти от батальона "Восток“.

Друг участник в движението беше Бенджамин Стимсън, родом от Олдъм, Англия, който и до днес играе важна роля в процеса на набиране на кадри. Той беше въвлечен във войната от своя приятел Айо Бенес - латвийски националболшевик от руско-угандийски произход. По това време Бенес вече си беше спечелил известност с участието си в руската операция по анексирането на Крим през 2014 г., където получи прякора "Черния Ленин“.

Чрез мрежата на "Интербригадите“ Стимсън пристига през 2015 г. в контролирания от сепаратистите украински град Дебалцево и се присъединява към 4-та рота на международната бригада "Петнашка“. Участието му в бойните действия в Украйна води до първата му присъда лишаване от свобода – през ноември 2015 г. Стимсън е задържан на летището след завръщането си във Великобритания и излежава общо шест години и четири месеца в затвора.

Новите наемници

През февруари 2024 г. Стимсън се завръща в Русия, където официално получава убежище, преди отново да се озове във войната в Украйна. През март 2026 г., с помощта на депутата от Държавната дума Мария Бутина, Стимсън получава руско гражданство и се присъединява към кремълската партия "Единна Русия“.

Бутина, чийто опит да си осигури влияние в САЩ в навечерието на президентските избори през 2016 г. се проваля, следва подобен професионален път. След като излежава присъда в американски затвор заради координацията си с руски официални лица, тя се завръща в Русия, присъединява се към "Единна Русия“ и започва работа по проект за привличане на чужденци в страната на идеологическа основа. 

Междувременно Стимсън е натоварен със задачата да намира и обучава чуждестранни наемници за войната в Украйна. По собствените му думи, той помага на англоговорящи новобранци и доставя провизии на войниците.

Каналите на Стимсън ясно демонстрират цялата пропагандна верига. Първо, хората се присъединяват към социалистически групи в собствените си страни и участват в митинги и стачки. След това, докато все повече се потапят в руската пропаганда, те изразяват готовност или да заминат за фронта в Украйна, или да помогнат в борбата срещу западната подкрепа за Киев.

Един от примерите е приятелят на Стимсън – Ейдън Минис, който директно призовава поддръжниците си да открият местоположението на складове и производствени обекти, снабдяващи Украйна с боеприпаси, и да спрат тези доставки с всякакви средства. Не е известно дали някой се е отзовал на призива, но саботажните действия са станали често явление във Великобритания и в цяла Европа.

Примерът на Стимсън се оказа заразителен за други леви активисти. През април 2026 г. Брадли Таунсенд, рибар от Йоркшир, замина за войната, повлиян от "червената агитация“. Таунсенд никога преди това не е служил в армията.

В Москва той беше посрещнат от самия Стимсън и от Минис. След като се снимаха с новодошлия на фона на исторически забележителности и в пъбове, те създадоха личен канал за Таунсенд, посветен на живота му, за да може той да служи за пример на други потенциални наемници. Таунсенд също така даде интервюта за YouTube канала на Стимсън и за проруския британски видео блогър Майк "ForeignAgentIntel“ Джоунс, преди да загине на фронта.

Понякога пътят е по-сложен. Пример за това е Кален Паван – 17-годишен кадет от Канада, който е вербуван чрез социалистически организации и пристига в щаба на "Интербригадите“ в Донбас през 2024 г. Стимсън тепърва започва да общува с него. Когато става ясно, че Паван е под 18 години и е излъгал за възрастта си, той е вербуван от ФСБ (руската служба за вътрешна сигурност) и изпратен в Европейския съюз - първо в Дания, а след това в Полша – за разузнавателна дейност. Мисията му обаче се проваля, а той е задържан и осъден.

Този случай обаче изглежда по-скоро изключение, отколкото правило. Онези, които заминават за войната, обикновено не се завръщат у дома – било защото загиват при "месомелачни атаки“, било защото са изложени на риск от наказателно преследване. Ако вербуваният оцелее, след време той може да стане колега на вербовчици като Стимсън и Минис и сам да започне да търси нови попълнения.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.