България договаря по-добри условия за приходите от Дунав мост 2

За сега не е ясно още каква ще бъде цената за преминаване по новия Дунав мост 2, стана ясна от думите на регионалния министър Лиляна Павлова пред bTV.

При подписването на споразумението за Дунав мост 2 с румънската страна през 2000 година е взето решението Букурещ да прибира таксите от пътния трафик по съоръжението, а България – от жп трафика.

„Това решение от времето на правителството „Костов” е в ущърб на българската държава, като се има предвид, че тя финансира 80% от проекта, а трафикът на превозни средства е в пъти по-голям от този на влаковете“, заяви Павлова, която изрази надежда, че все още има време тази клауза да бъде предоговорена, за да има по-голяма балансираност в приходите за България и Румъния от Дунав мост 2.

„Все пак водещо по този въпрос е транспортното ведомство. То ще го уточнява, както и самия размер на цената за преминаване на съоръжението”, добави още министърът в коментар на появилата се неофициална информация, че всеки автомобил, преминаващ моста, ще трябва да заплаща такса от 6 евро.

„Започваме ремонти и рехабилитация в района – в ход са тръжни процедури за обходите на Монтана и Враца. Това са едни малки околовръстни, с които целим да извадим целия транзитен трафик от двата града. През март започва работата по тези проекти, като се очаква тя да продължи около година и половина”, обясни строителният министър.

Тя изброи и други ключови пътища, които се изграждат или ремонтират в северозападния район, така че до новия Дунав мост да се стига по-бързо и приятно.

„По отсечката Мездра-Ботевград ще се построят мостове и съоръжения, като целят проект е за около 300 млн. лева. Ремонтираме прохода Петрохан, по пътя Русе-Шумен правим трета лента, а участъкът на пътя до Видин се проектира, за да се получи финансиране в следващия програмен период”, допълни Лиляна Павлова.

Според нея правителството все още се придържа към обещаната в началото на мандата формула „7 магистрали, 7 скоростни пътища и един тунел” - под Шипка.

До 2020 година обаче средствата от ЕС няма да са достатъчни за всички тези проекти, затова ще трябва или заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, или заделяне на средства от държавния бюджет.

Лиляна Павлова не скри, че има известни пререкания между нея и депутати от ГЕРБ по темата „презастрояване” на Черноморието. Тя защитавала позицията, че 100-метровата плажна ивица не бива да се превръща в строителна площадка по местата, където не е урбанизирано.

„Влязохме в спор с някои депутати, защото те не са съгласни с това. Надявам се, че все още ще има дебат по темата. Да кажем, че засега сме 50 на 50 в позициите си”, заяви още министърът и допълни, че „ябълката на раздора” е фактът, че общините от 10 години нямат общи устройствени планове.