Насочват огъня срещу мен, вместо да отговорят на хората!

"Насочват огъня срещу мен, вместо да отговорят на хората", е озаглавено интервю в "24 часа" с кмета на София Йорданка Фандъкова. Тя посочва, че акцентът на извънредната сесия на СОС е бил сблъсъците около парламента в нощта на 23 срещу 24 юли.

Били са изслушани всички институции, които отговарят за реда в София. МВР и прокуратурата са дали оценки, че действията на общината са адекватни. "Партиите, които трябва сега да дават много отговори на гражданите, се опитват да пренасочат огъня срещу мен. Никой няма да спечели от това. Очаквам отговорно и държавническо поведение от всички политически сили на национално ниво. Протестите ги има не защото аз ги разрешавам или не ги забранявам, колкото и удобна да е тази политическа манипулация", казва Фандъкова.

"Страх и бедност душат протеста в провинцията", коментира "Сега". Провинциалните градчета на България са смълчани, няма вувузели и гняв, никой не протестира по улиците им. И не защото хората там са доволни. Няколко са причините за тази оглушителна тишина. На първо място - страхът. Страх, че местният феодал може да те уволни заради политически убеждения. Препитанието на голяма част от активното население в провинциалните градове зависи от местната власт, в която са представени най-различни партии. Втората причина е бедността. Загубата на работа е равносилна на глад.

Отделно от това бедният човек няма мисъл за възвишени ценности - като свобода, равенство, братство, демократични принципи и правова държава. Третата причина да няма протести в провинцията е застаряващото население. А революциите са привилегия на младостта.

"Лошо ударени след 5 г. криза, а краят й не се вижда", е анализът в " 24 часа" на Красен Йотов, икономист от "Индъстри уоч". Той припомня, че годините преди кризата бяха период на безпрецедентен повсеместен растеж в глобален план, който съвпадна с влизането на България в ЕС, а това доведе до допълнително повишаване на интереса на чуждестранните инвеститори към нашата икономика и наливането на над 9 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции само през 2007 г. В годините след това притокът на инвестиции намаля драстично - близо 9 пъти спрямо 2008 г.

Около 430 хил. души загубиха своята работа, а безработицата е почти 14% през първото тримесечие на 2013 г. Въпреки че на хартия България излезе от рецесията още в края на 2010 г., възстановяването на икономиката е прекалено бавно, а всеобщото усещане за продължаваща криза напълно очаквано преобладава. За измъкване от стагнацията не допринася и политическата несигурност в страната, която се изостри видимо през 2013 г. От изключително значение са вътрешните мерки за повишаване на конкурентоспособността, които биха могли да тласнат отново българската икономика в коловоза на бързия растеж, смята Йотов.

"Задава се рецесия, пише на първа страница "Стандарт". Финансисти, бизнесмени и политици не крият безпокойството си, че икономиката ни ще изпадне в колапс. Вероятността до края на годината да се влезе в рецесия е обективна, заяви шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Като аргумент в подкрепа на тезата си той посочи, че потреблението не само не се увеличава, но и се свива. Според данните на националната статистика икономическият ръст на страната ни е едва 0,1% в сравнение с края на 2012 г. Прогнозите са през летните месеци икономиката да се свие още.

"Трябва държавно рамо за съживяване на икономиката", е позицията на професора по икономика Чавдар Николов. В интервю за "Стандарт" той посочва, че са нужни инвестиционни проекти, да се привлекат целево инвеститори с различни отстъпки, да се съживяват производства дори с държавна помощ. Трябват работни места. Да се надяваш само на голия пазар - няма смисъл. Видя се какво се случи - монополи, олигархия и безработица. Винаги трябва да има държавност, да има отговорност на политическия елит, смята Николов. Той предупреждава, че има опасност държавата да стане неуправляема с толкова хора по улиците.

Икономиката, бизнесът просто изчакват в момента, още не са се паникьосали, но това не може да продължава до безкрай.

"Лъжоритарна система", коментира "Труд". Парламентарната комисия, призвана да измисли нова избирателна система, се е спряла на два варианта за парламентарния вот. Първият е "германският модел": за половината депутати се гласува мажоритарно, за половината - пропорционално. Вторият е т.нар. преференциална листа по райони, в която електоратът избира партия и има право да пренарежда посочените от нея кандидати.

Истината е, че мажоритарен е само първият, вторият е лъжоритарен, но ако няма силен граждански натиск веднага, политиците точно него ще ни пробутат наесен в закона. Парламентарната комисия, която предлага и рекламира преференциалната система като по-добра, отлично знае, че няма да се случи никакво пренареждане и ще влязат тези, които партиите са посочили на първите места.