Прокуратурата – отдушник на политиците

"Политическата класа превърна прокуратурата в изтривалка", коментира "Сега".

От години политиците използват прокуратурата за нещо средно между своя изтривалка, отдушник и място за реклами.

Един от върховете на всичко това обаче наблюдаваме през последните дни - задочните спорове между бившия вътрешен министър, настоящ депутат от ГЕРБ и тройно обвиняем Цветан  Цветанов и депутата от ДПС, неофициален медиен магнат и без малко председател на ДАНС Делян Пеевски.

В споровете и обвиненията между двамата настоящи депутати става дума за кадруване на най-високо ниво в прокуратурата, в медийни и полицейски чадъри над лица от най-висшия криминален контингент, за тяхно участие в изборния процес, за съучастие в прикриване на престъпления, за политически контрол над прокуратурата и Висшия съдебен съвет. Сюжет, който тепърва ще търпи развитие.

Крайно време е прокуратурата да се опита да се разграничи от рекламните обвинителни кампании на политиците.

"Главният прокурор не счита, че следва да участва в задочния диалог между народните представители Делян Пеевски и Цветан Цветанов, очевидно породен както от настоящо политическо противопоставяне, така и от техни лични и други отнишения в близкото минало", цитира "24 часа" позицията на главния прокурор Сотир Цацаров.

"Призовавам депутатите и политическите партии да спрем всеки ден да се плашим или да прехвърляме собствените си неудачи към прокурорите. Ние не сме прокурорска държава, а парламентарна. Прокурорите са, за да обвиняват, и те си имат достатъчно работа, за да им задаваме всеки ден публични казуси с неуспеха на който и да било политик", цитира пък "Преса" изявление на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

"Политическата реклама - в закон и да е ограничена по време и място", предлага Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии.

В интервю за "24 часа" той развива идеята за въвеждане на понятието "политическа реклама", която да води след себе си същите ограничения, които има и търговската реклама - по време и място. Ако се слива с журналистическото съдържание, да се въведе понятие за продуктово политическо позициониране, което също води след себе си определени форми на регулация.

Медиите започнаха да произвеждат партии, народни представители започнаха да водят предавания. Всичко това влиза в една територия, в която няма регулация, няма и достатъчно защита на аудиторията, коментира той.

"Властта омаловажи препоръките на Европа за Изборния кодекс", съобщава "Сега".

Управляващите са склонни само на дребни отстъпки в Изборния кодекс по препоръките на ОССЕ и Венецианската комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, но не и по основната - че той не може да действа за евровота.

Това се разбра при поредното заседание на временната комисия за изработването на закона. Двете евроорганизации са категорични, че изборното законодателство не бива да се променя  поне година преди вота. Този текст обаче дори не бе споменат от шефа на комисията Мая Манолова при разбора след получаването на писмото с препоръките.

"Колко ще ни струва Мая Манолова?", пита изданието. Ако лансираният от Мая Манолова нов Изборен кодекс - колкото и да е хубав - бъде приложен още на европейските избори през май, държавата ще покани всяка партия, останала недоволна от резултата си, да я осъди в Страсбург и да й поиска възстановяване на разходите в опорочената предизборна кампания.

Проверете колко харчат партиите за изборите и ще добиете представа за ценоразписа на Манолова. Таванът е до 4 млн. лв. на партия или коалиция и до 200 хил. лв. за инициативен комитет. Сметката ще я платим всички от името на България.

Това, че политиците нехаят за авторитета на България, не е драма, защото тя отдавна е загубила заради тях всякакъв авторитет в Европа.

Вразумяването на подобни държави обикновено става с принудителни мерки и на 6 ноември 2012 г. Европейският съд за правата на човека показа, че те действително са възможни чрез делото "Екогласност срещу България". Тогава държавата бе осъдена точно защото не се съобрази с кодекса на Венецианската комисия за добри практики на изборите.

******

"В НАТО се убедиха, че сме сред най-добрите", казва в интервю за "Стандарт" полк. Константин Нестеров, който бе избран за председател на Комитета по инвестициите в НАТО.

Той посочва, че позицията е много сериозна и нова за България. Задълженията  като председател изискват много повече координация, формални и неформални взаимодействия с цел постигане на консенсус. В този комитет се фокусират доста политически и финансови интереси.

"В рамките на цялото ни членство в НАТО трябваше бързо да научим много нови неща. Мога с гордост да заявя, че България винаги е била сред най-добрите. Ние сме изпълнявали всичките проекти без забавяне, качествено, в срок и в лимита на ресурсите. Това говори за експертиза, за натрупан потенциал, сглобеност на екипите, финансова дисциплина, а това се оценява високо в рамките на Алианса. Когато имаме политическата воля и смелостта да си признаем, че сме не по-зле от другите, даже по-добри, съчетано с една координирана работа с институциите в България, винаги може да се постигне един добър резултат", допълва Несторов.