Политиците губят най-много от "избори до дупка"

"ГЕРБ с кого - 3 варианта", е анализът в "24 часа" на Тихомир Безлов, анализатор, Център за изследване на демокрацията. Според него най-естествената коалиция изглежда да е около десноцентристкия съюз ГЕРБ - Реформаторски блок (РБ) - Патриотичен фронт. Проблем в този сценарий обаче се оказва крилото "Костов".

Ако се реализират прогнозите, че РБ ще се сцепи, то при този вариант следва, че коалицията няма да има 126 ласа, а 6-7 по-малко. В ситуация, че ГЕРБ обяви правителство на малцинството, ДПС вероятно ще го подкрепи. При сегашното разпределение ГЕРБ и ДПС ще имат общо 122 гласа, което е силно рисково мнозинство. От вчера вече знаем, че има един много сигурен подкрепящ - "нечупливият" Николай Бареков.

Пакетът ДПС - "България без цензура" (ББЦ) бе очакван от някои наблюдатели, но реализирането му не е лесно осъществимо, защото предизвиква остра омраза при електората на ГЕРБ. Като цяло вероятността за правителство, което е с по-широка подкрепа, включително АБВ и част от реформаторите, изглежда на сегашния етап значително по-приемлива.

"Кабинет на малцинството е най-реалистичната хипотеза", смята политологът Димитър Ганев. В интервю за "Монитор" той прогнозира, че ще се сформира правителство, но то няма да е стабилно. Ганев изключва възможността за предсрочни парламентарни избори, защото нито една от 8-те партии, които попаднаха в 43-ото НС, няма интерес от предсрочен парламентарен вот. Именно тази ситуация ще ни отведе до кабинет на малцинството. Малко от формациите биха поели риска и отговорността да влизат в коалиция. Ще предпочетат да подкрепят в парламента, но не и да събарят правителството, казва Ганев.

"Реформаторски инфантилизъм", коментира "Труд". Може ли сериозна дясна формация с най-образования и граждански чувствителен електорат, получила толкова добър резултат на изборите, колкото не е и очаквала, да се държи политически инфантилно? Може ли основният въпрос в тази формация и преди, и след вота да не са реформите, които фигурират в името й, а това дали лидерът на най-голямата партия да е премиер? За РБ най-важно е реформирането на съдебната система и връщането към правовата държава. Най-логично е коалицията да участва в управлението, за да може да реализира политики в тази насока, обещани на избирателите. Ако Бойко Борисов откаже, тогава е напълно оправдано РБ да му откаже участие във властта. Обратният подход означава, че персоната на Борисов е по-важна от реформите.

Всички парламентарно представени формации започнаха подготовката на преговорните си екипи за започващите в понеделник консултации. "Стандарт" обобщава: Търсят опорни точки за кабинет. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоя за ясни условия за всички партии по секторните политики. КП "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" отново настоя да се направи опит за правителство на националното спасение. Лидерът на ББЦ Николай Бареков заяви подкрепа за всеки участник в бъдещо правителство без ДПС и "Атака".

"Големината на компромиса зависи от важността на целите", отбелязва в интервю за "24 часа" Даниел Вълчев, член на"Движение България на гражданите" (ДБГ). По думите му няма основания да се говори за разпад на РБ. И прогнозира, че след месец ще има стабилно мнозинство с ясна подкрепа. Пред РБ има два избора. "Първо, да участваме с цената на разумни компромиси, ако решим, че това е добре за страната, независимо дали е добре за самите нас. Втората възможност е да си останем опозиция", казва Вълчев.

"Поредица от предсрочни избори ще е гробът за тези политици", посочва в интервю за "Труд" Харалан Александров, социален антрополог. Той припомня, че българската икономика и общество се научиха да оцеляват въпреки политиката и навярно бихме могли да понесем поредица от избори без категоричен победител. Истината е, че от "избори до дупка" най-много ще загуби самият политически елит - дупката, към която води един проточил се цикъл от предсрочни избори, всъщност ще е гробът на това поколение политици. Те го знаят и по тази причина ще се опитат да закрепят криво-ляво положението. В случая егоистичният интерес на социалния истаблишмънт да оцелее политически съвпада с интереса на обществото и на бизнеса.

"Битката за дясното предстои", коментира в "Преса" политологът Петър Николов. Той развива хипотезата, че ако през следващите седмици не се оформи голяма дясна коалиция, която да реанимира лявото, тогава БСП ще продължи да изчезва. На нейно място като основен противник на ГЕРБ ще се появи нова коалиция около събиращия сили Реформаторски блок. Това ще осмисли стратегическото решение на блока да не се дефинира като десен, а като надидеологически, обхващащ всички реформаторски настроени политически сили.

Ако остане опозиция на ГЕРБ, блокът ще премине през нова тежка криза, свързана с напускането на две от трите основни партии в него (ДБГ и СДС). В тази прочистена среда Радан Кънев неизбежно ще започне процеса на изграждане на единна партия, наречена Реформаторски блок, чрез което окончателно ще маргинализира и все по-неудобната му ДСБ. Новата партия ще е максимално автентично представителство на либералния истаблишмънт.

"Бизнесът иска политическа стабилност", казва в интервю за "Труд" Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Според него най-добрият вариант е да има правителство с приоритети. "Искаме правителство, което да подпомага развитието на бизнеса, което да реши проблемите с енергетиката, със здравеопазването и образователната система.

Ние сме за правителство за реформи, защото тези реформи закъсняват повече от 20 години. Не ни интересуват лицата, интересува ни политиката", заявява Данев. Той посочва, че скорошни нови избори са крайно неприемлив вариант за бизнеса. "В момента всички инвеститори заобикалят България заради политическата нестабилност. Изказванията на политиците засилват това усещане. Докато те нямат необходимата европейска култура, докато не седнат на една маса да обсъждат приоритетите, България ще е в това състояние", предупреждава Данев.

Какви настроения в обществото показва гласуването? На въпроса отговаря в "Дневник" политологът от социологическата агенция "Алфа Рисърч" Геновева Петрова: Най-ниската до момента избирателна активност за парламентарен вот и най-фрагментираният парламент са показателни за разочарованието у хората, недоверието им към политическия елит и разпадането на връзката между граждани - политически партии - управление. Това стеснява социалната база на партиите и способността им да печелят обществено доверие, отваря все по-широко поле за въздействие на различни инженерни проекти върху живота на хората и периодично генериране на кризи.