Разделеният Великден - спорната борба между два календара

Ако външен наблюдател попадне в православен храм в сърцето на Балканите, едва ли ще може да определи дали той е български, или сръбски. Двете църкви са толкова близки, колкото изобщо е възможно – и нямаме предвид само разстоянието между седалищата им в София и Белград. Българската православна църква е най-старата в славянския свят; сръбската е втората най-стара (и създадена най-вероятно с активното участие на мисионери от България).

Богослужението в двете се води на един и същи език – черковнославянски. Свети Сава, първият сръбски архиепископ, умира в Търново през 1235 и е погребан в храма "Свети 40 мъченици" (по-късно останките са преместени в манастира Милешева).

Дори на Атон манастирите на двете патриаршии – Зографският и Хилендарският - са в съседство. Да не говорим за ролята, която сръбският Хилендар играе в българското Възраждане, давайки дом на Паисий. При толкова близости обаче има и една фрапантна разлика: в България празнуват Рождество на 25 декември, а в Сърбия – на 7 януари.
Защо? Обяснението е в продължителната и твърде спорна борба между две календарни системи – Юлианската и Григорианската.

Юлианският календар, както подсказва името му, е въведен от Юлий Цезар през 46 г. преди Христа. Християнското летоброене го възприема, като единствено започва отчитането си от годината на раждането на Иисус. С минимални промени системата на Цезар е в сила повече от петнайсет столетия. Но тя има едно съществено несъвършенство. Юлианският календар определя дължината на годината на 365 дни и четвърт (тоест и 6 часа). За улеснение четвъртинките се събират, така че веднъж на четири години образуват един допълнителен ден – оттам и високосните години.

Чисто астрономически обаче годината (времето, за което Земята прави пълна обиколка около Слънцето) не продължава 365 дни и 6 часа – тя трае 365 дни, 5 часа, 49 минути и 12 секунди. Тези допълнителни 10:48 минути изглеждат дребна работа, но започват да се натрупват с вековете и силно объркват отбелязването на онези празници, които са обвързани с астрономически явления като пролетното равноденствие.
През 1582 година например равноденствието се пада на 11 март, вместо на 21-и, както е било по време на Никейския събор през 325 година.

Един доктор и по съвместителство астроном от Верона, на име Луиджи Лилио, предлага сравнително просто решение на проблема. За да се съкрати годината с 10:48 минути (или общо с 0.002%), без това да обърка календара, е нужно само да се намали броят на високосните години. Вместо на 400 години да се падат сто високосни, както е дотогава, Лилио предлага те да са 97. Така занапред високосни ще са всички години, които се делят на четири (примерно 1588 или 2012). Изключение са годините, които завършват на две нули. От тях високосни са само онези, делими на 400 (като 1600 и 2000), другите (1800, 1900, 2100) са обикновени.

Идеята на Лилио, леко преработена, заляга в основата на Григорианския календар, въведен от папа Григорий ХІІІ през 1582 година. За да заличи натрупаното изоставане на юлианския календар, той просто задрасква десет дни – и така след 4 октомври 1582 настъпва направо 15 октомври (между другото григорианската реформа започва да налага и 1 януари като начало на годината – дотогава в повечето европейски страни годината е започвала през март, с първата пролет).

Новият календар бързо получава едно рамо от испанския крал Филип ІІ, под чиято власт по онова време са Португалия, Сицилия, Неапол, Милано, Фландрия и Холандия. Реформата е приета също от Полско-литовското кралство и в папските владения.

Но в некатолическия свят на новия календар се гледа с подозрение. Протестанти и православни виждат в него не толкова опит за решаване на научен проблем, колкото инструмент за разширяване влиянието на Рим.

Чуват се и съмнения в научната обосновка. Някои учени подозират, че промяната е, за да не може Великден повече да съвпада с Парилиите – деня на основаването на Рим и народен празник в папския град.

Заради това и православни, и протестанти предпочитат да се придържат към юлианската система. Едва в началото на ХХ век те са принудени да отстъпят, но не пред теологически или астрономически аргументи, а пред чисто финансови.

Целият текст на Константин Томов четете на www.bgonair.bg

Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 55 / 2015