Малко преди Коледа: Боянската църква се роди наново

Половинвековната сага с консервацията и реставрацията на Боянската църква завърши, похвали се директорът на Националния исторически музей /НИМ/ Божидар Димитров.   

В понеделник, 4 декември,  в присъствието на президента Георги Първанов и кмета на София Бойко Борисов, ще бъдат открити за посещение реставрираните стенописи в източната част на църквата.   

Църквата престава да бъде действащ храм през 1954 г. Оттогава датират усилията за реставрация на сградата и на пострадалите от времето стенописи.

Методите и средствата на реставрация предизвикаха яростни дискусии между чужди и български реставратори. Последният екип, работил върху стенописите, беше спрян от министър Ема Москова преди 10 години, което доведе до влошаване на състоянието им.
   
През 2004 г. църквата, която беше самостоятелен музей, е предадена за управление на НИМ. При конкурса "Сграда на годината" на вестник "Строителство и градът" тя е удостоена с  приза "Вечната сграда на България". Фондация "Етерна" започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите. В акцията се включи телевизионното предаване на БНТ "Памет
българска" и сдружение "Плиска".      

Междувременно, по одобрен проект, през март 2006 г. започна работа реставрационен екип. На 26 ноември работата на екипа завърши, а с това и цялостната реставрация на стенописите.

Цената на реставрацията, заедно с някои необходими архитектурни ремонти, е 165 000 лева, събрани изцяло от дарители.   

Имената на дарителите са изсечени на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.   

Случаят с Боянската църква, при който един проточил се половин век проблем беше решен за 8 месеца, без държавата да даде и лев, показва огромните възможности на българското общество да решава само сложни проблеми на културно-историческото си наследство, коментира Божидар Димитров.

Той припомни, че по този начин е възстановен параходът "Радецки", който някои предлагаха да се нареже за скрап, храмът-костница "Св. Петка Българска" на Петрова нива и военното гробище в  Ново село, Македония.     Храмът "Св. Никола и св. Панталеймон", известен като Боянската църква, е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО.

Стенописният ансамбъл в Бояна е най-представителният паметник на българската църковна живопис. През 1979 г. Боянската църква е включена в списъка на световното културно наследство под номер 42.    

В изграждането се разграничават три строителни етапа: първи - от края на 10-и и началото на 11-и век, втори - средата на 13-и век, и трети - през 19-и век.   

През 10-11-и век е изградена малка кръстокуполна църква (Старата църква), обновена и изписана през 12-и век. През 13-и век, по време на цар Константин Асен Тих и царица Ирина, по поръчка на областния владетел севастократор Калоян и жена му Десислава към западната фасада на Старата църква е построен притвор, а над него - малък параклис, посветен на свети  Панталеймон. През 1259 г. цялата църква е изписана отново.

Живописта е дело на български зографи и демонстрира белезите на столичната (Търновска школа). Църквата в Бояна е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика на "дворцовото", търновско изкуство, от 13-и век. Тук е изписан за първи път българският отшелник свети Йоан Рилски, основоположник на монашеството у нас.    

През средата на 19-и век жителите на село Бояна обновяват църква и построяват двуетажно преддверие. Боянската църква е действащ храм до 1954 г.