Отбелязваме 134 години от обесването на Левски

Днес отбелязваме 134-годишнината от гибелта на Левски. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски. Мястото тогава е било в покрайнините на София, предаде БГНЕС. 

Няма личност, която така трайно да е заселена в българското национално съзнание, в историческата памет на българите. На тази дата, независимо от официалното отбелязване, хората идват сами и оставят цвете в памет и почит към Апостола. Преди повече от 20 години един от най-големите изследователи на делото и личността на Васил Левски, покойният историк проф. Николай Генчев написа:

"Съчетал в себе си качествата на мислителя, идеолога и политика, споени от изключително благородство, Левски дава през 70-те години на ХІХ век на България това, което бе и липсвало 5 века. У него народната свяст намира завършена еманация. И днес ние продължаваме да се питаме как е било възможно в българската робска земя да се роди този гений на мисълта и делото".

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякон", "Апостол" - счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Той учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).

Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, близо до Ловеч. Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.

Тази година през лятото се навършват 170 години от рождението на Апостола, но в паметта на поколения българи остава преди всичко датата на гибелта му като един от най-тъжните и безнадеждни дни в историята. Спомен, съхранен завинаги в музиката на Ботевото стихотворение "Обесването на Васил Левски".
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.