Суеверие и новобогаташи. Най-голямата икона за баш протекция*

В търсене на благоприличие в страната, подозрителна към богатството и неговия произход, новозабогателите български бизнесмени се обръщат към християнската религия, се казва в анализ на Франс прес.

В манастира “Св. Мина” близо до София огромни икони, дарени от бизнесмени, правят да изглежда жалка доста по-малката оригинална икона на св.Мина, към когото вярващите отправят своите желания, пишейки ги на късчета хартия. Отвън богато гравирана порта, фонтан и няколко луксозни сгради, които носят възпоменателни надписи за имената на своите дарители, засенчват малката древна църква.

“Обществото обикновено не гледа с добри очи на едрия бизнес, свързвайки го с мафията или със сенчестата икономика”, каза политологът Евгени Дайнов. “Затова бизнесмените търсят легитимност, показвайки преданост към църквата без да са вярващи в действителност”, добави той.

Дори председателят на Стопанската камара Божидар Данев миналия месец заяви, че сивата икономика заема 32-34% от целия оборот в страната. Преходът след краха на комунизма през 1989г. беше маркиран с борба за дял от пая на свободния пазар, в която стотици босове на подземния свят, станали бизнесмени, бяха убити. В последните години дарения от тази зараждаща се бизнес класа помогнаха за подновяването на православните манастири в страната, както и за построяването на нови църкви. “Всеки, дори и богатият, знае, че е смъртен”, каза Златка, служителка във възстановената и подновена църква в Лозен.

Дори църковните дарения обаче не можаха да опазят двама от най-богатите и емблематични бизнесмени в България. Илия Павлов, президент на Мултигруп с бизнес интереси в туризма и енергетиката, построи параклис в своето село. Той беше разстрелян пред офиса си през 2003г.

Подобно на него банкерът Емил Кюлев, който щедро подари средства за построяването на храма на баба Ванга, беше убит в колата си на оживен столичен булевард през 2005г.

Религиозните ритуали също станаха съществена част от тържествени церемонии за всяка нова сграда. При неотдавнашното представяне на партия ГЕРБ кметът на София Бойко Борисов също не направи изключение. “Неуверените бизнесмени чувстват, че получават по този начин морална подкрепа. Дали това е мотивирано от религиозната вяра или суеверие, е спорно”, заяви Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

Българският патриарх Максим благослови бившия премиер Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов, бивш лидер на социалистите, които пък израснаха от старата комунистическа партия в България. По време на комунизма посещението на църква не беше добре прието, но сега по време на празници храмовете са препълнени.

Повечето младоженци предпочитат да се венчаят в църква, а кръщенетата са отново нещо обичайно. “Това не е защото българите са станали вярващи. Не повече от 15% могат да бъдат смятани за религиозни. Но на Коледа и Великден те ходят на църква по традиция”, каза политологът от Галъп Андрей Райчев.

Суеверието също намира последователи. Социологическо проучване на Галъп от 2004г. сочи, че българите са по-суеверни от своите предци и приписват тази тенденция на объркването по време на дълбоките социални промени, които съпътстваха краха на комунизма. Половината от запитаните споделят, че се страхуват от “зли очи” и вярват в черна магия. Всеки пети българин вярва, че черната котка носи лош късмет и че е възможно да се разговаря с мъртъвци и духове.

*Заглавието е на редакцията

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→