Населението се топи бързо, до 2040-а българите – 5,86 милиона

Българите намалят прогресивно, броят на хората над 65 години нараства, голяма част от младите са извън пазара на труда, качеството на работните ни места е 4 пъти по-ниско от средното за ЕС и като за капак взимаме 6 пъти по-малко възнаграждение на нашия труд спрямо средното за ЕС.

Това са основните изводи на екипа от Института за изследване на населението и човека при БАН, който представи предложенията си по проекта за мерките за преодоляване на демографската криза, възложен от правителството.

Проф. д-р Антоанета Христова, която е ръководител на проекта заяви, че едно от основните неща в хода на тяхната работа е било да се направи прогноза за развитието на България до 2040 година.

Според нея има три варианта: инерционен, в който нищо не се прави и не се прилагат никакви мерки спрямо демографските проблеми, умерен, в който се вземат мерки в някои отношения и благоприятен, в който се прилагат мерки, във всички проблеми аспекти. 

"За да бъдат предложени, те трябва да бъдат подкрепени от всички партии. Изводът от направените симулационни варианти е, че следващите години, независимо от политиките, населението на България ще намалява", призна тя.

При най-лошия вариант към 2040 година българите ще се стопят до 5.86 милиона.

Ако се вземат някакви мерки ще сме 6.52 милиона, а при най-добрия вариант ще наброяваме 6.75 милиона души.

Проф. Христова уточни, че до 2040 година, независимо дали говорим за най-неблагоприятния или най-благоприятния вариант, със сигурност възрастните хора ще се повече.

Другият основен проблем, който откроява проучването, е лошото заплащане на труда. Българинът получава 6 пъти по-малко от останалите европейци, равнищата на заетост са под средните за ЕС и около 1/3 от нашето трудоспособно население е извън пазара на труда, обясни проф. д-р Кремена Борисова-Маринова.

В тази връзка учените от БАН предлагат активно сътрудничество при привличане на инвестционни проекти, свързване на собствените приходи с общинските, по-балансирано разпределение на ДДС и инвестиции.

Те смятат, че част от решението на проблема е процент от събираните данъци да се прехвърлят на общините за целево инвестиционно развитие, както и част от корпоративния данък да се прехвърли към общините за развитие на инвестиционната инфраструктура.

"Качеството на работната сила в България е по-високо от качеството на работните места, което е над 4 пъти по-лошо от средното за ЕС. Качеството на работната сила – около 70% от средното за ЕС равнище", обясни още проф. Маринова.

Изходът от тази ситуация, според учените, е да се отстранят слабостите при формирането на работните заплати, да се регулира редовното плащане, да се подобри социалната защита, да се подобри формирането на човешкия капитал в България като фокусът трябва да е върху ранната детска възраст. 

Те предлагат още да се въведат адекватен минимален доход, необлагаем минимум, семейно данъчно облагане, отпадане на тавана на осигурителния доход за здравно осигуряване. 

Оказва се, че недостатъчната привлекателност на пазара на труда мотивира 25% от анкетираните да заявят, че са готови да напуснат страната.

А за да се повиши раждаемостта проф. д-р Татяна Коцева смята, че най-важното е да се подобри качеството на живот и достъпът до основни услуги на семействата с деца като здравеопазване, образование. 

При проведена анкета с въпрос: "Какви услуги смятате, че държавата трябва да осигури за семействата с деца?", сред най-честите отговори за безплатни учебници и безплатни лекарства. 

При проведена анкета с въпрос: "Какви мерки от страна на държавата биха повлияли на решението ви да имате още едно дете?", най-честите отговори са свързани с увеличението размера на надбавките, както и гарантиране на по-лесни приеми в яслите. 

Учените предлагат още въвеждане на система "Парите следват детето", т.е. когато детето не е прието в ясла, да се изплаща компесаторна сума на родителите, за да могат те да платят за друга подобна услуга.

Сред предложенията са и политики, свързани с по-гъвкав режим за ползване на отпуск, ако имаме дете до 8 години, както и създаване на възможности за по-гъвкаво работно време.

Доц. д-р Стоянка Черкезова, която е координатор на проекта обясни, че трябва да се вземат мерки за намаляването на смъртността при децата до 1-годишна възраст и при мъже и жени от 30 до 65 години. 

Според нея през 2030-2035 година се очаква да започне рязко намаляване на населението във възрастовата група 40-64 години, а това на възраст над 65+ ще нараства. Населението 0-39 години също ще продължи да намалява.

Мерките на учените в тази връзка са свързани с повишаване на заетостта, подкрепа на участието на възрастните в процеса на формулиране на законодателни решения, повишаване на производителността на труда, промени в пенсионната система.

Доц. д-р Спас Ташев заяви, че в България миграционния баланс е отрицателен. Той уточни, че концентрирането на регионалното развитие върху седемте големи градове на страната изтощава демографски периферията на регионите и уязвимите малки населени места.

Мерки, които работната група от БАН предлага, свързани с външните мигранти са: Съдействие за признаване на придобитите в чужбина образования и квалификации; разработване на специализирани програми за обучение и интеграция; договор за интеграция между имигрантите и държавата, позволяващ успешното им реализиране в обществото; създаване на регионални центрове за интеграция, в които имигрантите да се запознават с основните институции и ценности на българското общество.

Според проф. д-р Илона Томова, която е председател на Научния съвет, много сериозен проблем е непрекъснатото нарастване на социалните неравенства.

Тя коментира, че има само шепа държави, в които социалното неравенство е толкова високо. Освен това в България има и много сериозни етнически неравенства.