Месец преди изборите за кметове и общински съветници от "Арфа Рисърч" отчитат силно поляризирани са нагласите по оста "запазване на статуквото или промяна в местната власт".
41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, а 47% са за избор на нов градоначалник.
На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%).
Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини, анализират созиолозите.
Изострянето на критичните настроения е ней-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот. Интересното, което показва настоящото проучване обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните.
37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, "срещу" действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа "против". Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин.
Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.
Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори.
От "Алфа рисърч" отчитат още, че в средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта.
48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ.
Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива. Отговорът на въпроса "коя е алтернативата на ГЕРБ" показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП - 17%, към евентуална партия на шоумена Слави Трифонов - 12%, Демократична България - 4.9%, Обединени патриоти - 3.8%, към друга политическа сила - 8.9%. Въпреки това в началото на септември ГЕРБ (21.5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18.7%).
В настоящото проучване Алфа Рисърч измерва и потенциала на вече заявената от Трифонов партия – "Няма такава държава". Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ.
Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа.
Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор Атака влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%.
След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните избори обаче са доста различни по характер, а това прави изходът от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.
Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. Както показват и последните политически скандали обаче, те биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция. В резултат, правителството и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот.
С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.
Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).
При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%).
Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават закотвени към много ниски нива на обществено доверие.
През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев, следван от министъра на спорта Красен Кралев.
На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев.
Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.


Anthropic определи цена на IPO-то си от 83 долара на акция, над целевия диапазон
Dow Jones изтри над 500 пункта, Nvidia загуби инерция след силния отчет
Хегсет подписа военно споразумение с Венецуела при необявено посещение
Тръмп, Си и Путин: нов световен ред или дипломатически спектакъл?
Кадър на деня за 18 ноември
911 Turbo S Cabriolet – най-дискретната хиперкола и най-скъпото серийно Porsche
Диабетът през зимата: Рисковете за здравето, които не бива да подценяваме
Хапче, подобно на виаграта, може да забави развитието на Алцхаймер
Русия затяга контрола върху книгите за непълнолетни в библиотеките
Късна емисия
4 зодии се сблъскват с любовни изпитания на 19 ноември 2026
Реал не успя да се измъкне от баскетболния ад на Истанбул
Арсенал е готов да продаде Мартин Субименди за 70 млн. евро, Челси следи ситуацията
Венсан Компани се завръща начело на Байерн след припадък и операция
Тежък удар за ЦСКА: Гиздол загуби ключов играч
Михайло Мудрик обвини Украйна за допинг скандала: Похарчих милиони за адвокати
От Австрия обявиха бъдещ голям трансфер в Левски
Кекс с канела и масло – топи се в устата
12-те зодиакални знака и техните значения: Пътеводител в астрологията
Поверия за 21 ноември – Ден на семейството
Дневен хороскоп за 19 ноември, четвъртък
Яхния с леща и чоризо по испанска рецепта
Таро карта за 19 ноември, четвъртък – Императорът
БЛС: Разпределението на средствата в проектобюджета на НЗОК крие рискове за здравната система
Как се променя имунната система през зимата?
Каква са видовете фимоза? Кога тя е проблем?
Нова кампания учи как да използваме антибиотиците разумно
Могат ли тренировките да компенсират часове седене?
Здравната каса ще разполага с над 5,68 млрд. евро през 2027 г.
Откриха изложбата "Варна – град с дух и история край морето" в посолсвото в Румъния
Американски патрулен самолет излетя тази вечер от Варна с мисия в Черно море
Жители на район „Аспарухово“ излязоха на протест, ще сезират министерства
Филип Ангелов спечели конкурса за пианисти „Мила Михайлова“ във Варна
Варненски футболист стана баща
Слагат още 200 камери да следят трафика по пътищата