Непосредствено след края на Първата световна война пандемията от т.нар. испански грип убива 80 000 българи. Как победената във войната България се справя с тази поредна катастрофа?
В края на Първата световна война, погубила 16 милиона души, избухва най-смъртоносната пандемия в човешката история. По различни оценки жертвите на т.нар. испански грип варират между 50 и 100 милиона, пише Дойче веле.
Като източник на заразата отново е сочен Китай. По онова време във вътрешните райони на страната интензивно се набира работна ръка, необходима за бушуващата в Европа война, в която Китай се е включил на страната на Антантата. Работниците са транспортирани през САЩ и Канада, където вероятно оставят след себе си първите огнища на заразата с непознат дотогава мутирал грипен щам. Китайският трудов корпус стига чак до фронта във Франция, където се включва в прокопаването и възстановяването на траншеи, пътища и жп линии.
Милиони жертви за броени седмици
През пролетта на 1918 година за лавината от необясними смъртни случаи за пръв път съобщават свободните от военна цензура вестници в Испания, която е запазила неутралитет. Скокообразно грипът обхваща 30% от тогавашното двумилиардно световно население. Смъртността сред заразените варира между 10% и 20%.
Само през първите 25 седмици от разпространението си испанският грип убива 25 милиона души по особено мъчителен начин - задушаване вследствие на остра дихателна недостатъчност. Средно за един от десет заразени краят е фатален. Само в Барселона през този период ежедневно са умирали по 1 200 души.
В много държави са затворени всички институции, църкви, магазини и други обществени места. Експертите са на мнение, че ако преди век бяха съществували днешните динамични транспортни връзки, включително и денонощният въздушен трафик, броят на жертвите е щял да бъде значително по-висок.
България и испанският грип
Пандемията достига воюваща България през май 1918 година. В региона засегнати са още Гърция и окупирана Сърбия, а година по-късно и Румъния. Трите вълни на пандемията убиват най-малко 80 000 българи, което се равнява на около 2% от тогавашното население на страната.
Далеч по-засегнати са Гърция и Сърбия, където пандемията убива съответно 2,5% и 4,2% от населението.
Воюващата на два фронта България тежко понася новата заплаха след честите епидемии от холера, тиф и други силнозаразни болести през онова десетилетие.
Очевидци свидетелстват, че в усилията си да спрат разпространението на холерата в окопите българските военни лекари дори прибягвали до физическа разправа с онези войници, които не преварявали водата си.
Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб през войната - известно е, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 година от Александър Флеминг.
Но преваряването на водата и плесенясалият хляб са безсилни срещу грипните щамове. Взима ли тогавашна България някакви мерки срещу испанския грип?
Медицинският факултет към Софийския университет е създаден едва през ноември 1917 година, а това отчасти обяснява липсата на адекватно противодействие срещу грипната пандемия. Историкът проф. Людмил Спасов припомня в тази връзка, че отлично обучените руски военни лекари изиграват важна роля за подобряване на българската медицина и за въвеждането на карантината като превантивна мярка срещу остроинфекциозни заболявания.
Тези лекари пристигат в България с руските войски, бягащи от болшевишкия терор. Сред лекарите се открояват известни учени като академик Георгий Рейн, който е един от най-уважаваните лектори в Софийския университет. Белогвардейските военно-полеви болници в Търново и Стара Загора оказват помощ на местното население при ограничаването на разпространението на заразата, разказва още проф. Спасов.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.


Високи такси и забавена продукция – как Босфорът влияе на българското корабостроене
Wall Street се сблъска с разпродажба след силния борсов дебют на Anthropic
Кадър на деня за 19 ноември
Volkswagen иска да премахне бонусите, както и 35-часовата работна седмица
Си, Тръмп и Путин - сверяване на часовниците, а не общ проект за прекрояване на света
Паниката в магазините расте, докато потребителите се подготвят за „Деня на страшния съд“
Вятърът в София потроши коли и събори вендинг машини (+ВИДЕО)
Неизвестна инфекция засегна 148 души на круизен кораб в Карибите
Започна изплащането на коледните добавки за най-бедните
Времето днес, 20 ноември: Вятър, дъжд, но и температури до 22 градуса на места
На 20 ноември почитаме св. Григорий Декаполит – какво не бива да правим днес
Фернандо Торес разкри защо напусна Ливърпул: Не съжалявам за трансфера в Челси
Грандове атакуват Левски за Сержиньо, пращат скаути в Марсилия
Маурисио Почетино разкри голямата си цел в Манчестър Юнайтед
Лионел Меси е най-високоплатеният футболист в МЛС със заплата от 28,3 млн. долара
Реал Мадрид готви 80 млн. евро, за да си върне Нико Пас от Комо
Септември – Локомотив Пловдив откриват 15-ия кръг в Първа лига
Кенгурово цвете – красиво, но претенциозно
Поверия за 21 ноември – Ден на семейството
Ароматна питка със сирене и масло
Нумерологична прогноза за 20 ноември
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Таро карта за 20 ноември, петък - Осмица чаши
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
И БАПЗГ не са доволни от проектобюджетите на НЗОК и на МЗ за 2027 г. Какво искат те?
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Районите без ток във Варна са
Днес ще е ветровито, с температури до 20°
Българите живеем с 6 години по-кратко от европейците, но с 3 години по-дълго от руснаците
Българското строителство губи скорост: годишният растеж се срина от 6,8% до едва 0,6%
Според руските военни блогъри: Новият „Кама“ на „Калашников“ най-вероятно потапя корабите край България и Румъния
Експерти прогнозират нов ръст на цените