Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите.
Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани. Това показват данните от изследване на „Галъп интернешънал“. Проучването е проведено „лице в лице“ с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.
Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.
Най-силно искат ваксина най-възрастните. Там следва да е явно и основният таргет в идните седмици.
Разбира се, меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика. Не по-малко важни обаче са масовите настроения. Именно те създават обществено предразположение и правят един процес привлекателен. И това е важно за такива процеси като ваксинацията.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят. Сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани.
Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега.
Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
*****
Данните са от изследвания на „Галъп интернешънал болкан“„лице в лице“ с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души. Проучването е финансирано от „Галъп интернешънал болкан“ Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.


Росен Плевнелиев се оттегля от надзорния съвет на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“
Dow Jones се покачва с 400 пункта, подкрепен от понижаващите се цени на петрола*
Марк Карни приветства идеята Канада да стане асоцииран член на ЕС
Стават ли българите по-щастливи
Отпускат 45 млн. евро за работа и обучение на безработни
Huawei предизвиква Nvidia, като ускорява пускането в продажба на новия си AI чип
Нови случаи на малария във Франкфурт предизвикаха опасения за "вносни" комари
Заради жалби и аварии: Омбудсманът поиска проверка на "Топлофикация София"
Бъкингам за брата на Даяна: Болката от братската скръб може да замъгли разума
Руски Су-27 прехванаха три британски военни самолета над Черно море, единият е прелетял над България
Терзиев: След 20 години младите да имат повече причини да останат в София
Мактоминей се завръща през октомври
Гасперини: Титлата? Ще говоря за Скудетото след 20-и кръг
Локо Пловдив оцени ЦСКА на 20 евро
Нойер е минало: Германия ще има нов титуляр на вратата
Скандално! БФС прости на Левски за гаменските изцепки на "сините" хулигани
Изгонен от ЦСКА сериозно го закъса
Дневен хороскоп за 18 септември, петък
Родените на тези дати са големи късметлии в живота
„Всичко е позволено“: Глен Клоуз, Наоми Уотс и Ким Кардашян променят правилата
Парите все не стигат? 5 работещи трика за по-стабилен семеен бюджет
На 57 години: Супермоделът Кристи Търлингтън откри модното дефиле на Sabyasachi за пролет/лято 2027
Проф. Кюркчиев: Неправилна е представата за „силен“ или „слаб“ имунитет
Д-р Ели Иванова: Обездвижването вреди на детския гръб повече от тежката раница
Български парамедици ще се състезават на европейския конгрес по спешна медицина в Париж
Как се развива зрението на детето през първите години от живота?
Опитен неврохирург от Германия се присъедини към екипа на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ
Как да се грижим за къдравата коса?
Разликата между сол-чувствителните и сол-нечувствителните хора
Томас Райс напусна Лудогорец и стана треньор на Салах и Фабиньо
Надежда Бобчева е новият зам.-кмет с ресор „Екология“ в Община Варна
Кабинетът одобри промени в таксите за обучение във ВВМУ
Пощите се отчитат за обмяната на левове в евро до 31 май 2027 г.
Правителството финансира с над 14 млн. училища, спортни обекти и общежития
Общинска комисия одобри 264 хил. евро за проектиране на леснодостъпни общински жилища във Варна