На 16 април се навършват 96 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в световната.
На тази дата през 1925 година в катедралния храм "Света Неделя" загиват 213 души, а други 500 са ранени. Дълго време /до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния рекорд за най-много избити представители на елита на едно място.
Септемврийското въстание от 1923 г. се проваля, БКП е забранена и минава в нелегалност. Комунистите решават да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от "шесторките", която е ръководена от Петър Абаджиев. През втората половина на януари 1925 година той влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя" Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов успяват да внесат на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата е първо да бъде убит високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата "Света Неделя". По този начин взривът ще предизвика по-голям ефект. Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата "Свети Седмочисленици" на 14 април.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие пристига в църквата в 15 часа. Софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан ръководи службата. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи на службата са отдалечени от мястото на взрива.
Експлозията избухва около 15:20 часа. Събаря главния купол на църквата и затрупва вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
При атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените общо са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително и деца.
Всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като е присъствал на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски. Той обаче успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания.
Местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков също е бързо разкрито. Първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси "през Виена" от Съветския съюз. Отговорността за атентата обаче се прехвърля върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.