Навършват се 96 години от атентата в "Света Неделя"

На 16 април се навършват 96 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в световната.

 

На тази дата през 1925 година в катедралния храм "Света Неделя" загиват 213 души, а други 500 са ранени. Дълго време /до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния рекорд за най-много избити представители на елита на едно място.

 

Септемврийското въстание от 1923 г. се проваля, БКП е забранена и минава в нелегалност. Комунистите решават да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от "шесторките", която е ръководена от Петър Абаджиев. През втората половина на януари 1925 година той влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя" Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов успяват да внесат на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата е първо да бъде убит високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата "Света Неделя". По този начин взривът ще предизвика по-голям ефект. Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата "Свети Седмочисленици" на 14 април.

 

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие пристига в църквата в 15 часа. Софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан ръководи службата. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи на службата са отдалечени от мястото на взрива.

 

Експлозията избухва около 15:20 часа. Събаря главния купол на църквата и затрупва вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

 

При атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените общо са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително и деца.

 

Всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като е присъствал на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

 

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

 

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски. Той обаче успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания.

 

Местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков също е бързо разкрито. Първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.

 

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.

 

Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси "през Виена" от Съветския съюз. Отговорността за атентата обаче се прехвърля върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.

 

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.