Денят на Ботев

На 27 години Христо Ботев пише във в. "Знаме", 13 юли 1875 г.: Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.

Дали с душата си обаче не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година - на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.

Денят на неговата героична гибел ще продължи през столетията, за да стане денят, в който почитаме героите си, отдали живота си за Отечеството.

Ботев остава завинаги символ на невероятния революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с рядък поетически и журналистически талант.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния.

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов.

Май 1876 г. - Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.