Гергьовден и Денят на храбростта

6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Това е денят на Св. Георги - покровител на овчарите и стадата.

Заедно с Великден се смята за най-големият пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан.

Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот.

Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата".

На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

След обеда се играят хора и се връзват люлки, а които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.

Някъде момите вадят от бял котел с "мълчана" вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.

Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени.

Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени дрехи и обувки и ги забраждат с кърпа.

Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др., като посрещат гости в домовете си.

Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти - той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството.

Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.

На 6 май честваме и Денят на храбростта. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.