Икономическите измами – по старите схеми с нови хора

В около 30-40% от годишните финансови отчети на фирмите информацията е невярна. Това заяви Султана Българенска от Асоциацията за противодействие на икономическите измами (АПИИ).

Според нея законите не се прилагат, а в борбата с икономическите измами липсва воля и последователност. Няма и адекватни санкции и на документираните нарушения, категорични са от асоциацията.

Българенска даде пример с проверките по борсите – правят се моментни проверки, но не се стига до истинското счетоводство, не се правят инвентаризации, а у контролиращите органи се наблюдава безсилие.

„Нищо не се прави за промяна на законодателството ни от гледна точка на икономическите измами, тревожи ни, че са налице възможностите тенденцията да продължи – схемите са същите, хората, които ги осъществяват, са различни“, заяви председателят на АПИИ Димитър Динев.

Ако липсва капацитет на НАП и на митниците у нас, има други институции, които могат да стигнат до механизмите и хората, които са в основата на нарушенията, твърдят експертите.

Те се спряха на няколко примера от стопанския живот, предимно свързани с фирмите монополисти на пазара.  

Султана Българенска даде пример с фактурите на енергийните и водоснабдителните дружества – те са неясни и неточни, с което се създават предпоставки за финансови измами.

Най-голямата изненада според нея са „съвсем семплите“ фактури на топлофикация, от които не може да се разбере за какво точно се плаща.  

Султана Българенска акцентира и върху измамите в образованието. По думите й няма орган, който да контролира колко подготвени са хората, които излизат от училищата. Тя даде пример с изводите на инспекцията по труда във Варна, че подготовката на хората в част от университетите е толкова ниска, че няма как да се реализират.

От АПИИ са на мнение, че държавата трябва да се освободи от многото чиновници и неефективните звена и да впрегне целия си ресурс, за да наложи законите.