Зеленски готов да се оттегли от поста след края на войната

Украинският президент Володимир Зеленски даде интервю пред Барак Равид в предаването “The Axios Show” и заяви, че не възнамерява да ръководи страната си в мирно време. Зеленски също така обеща да поиска от украинския парламент да организира избори, ако бъде постигнато прекратяване на огъня.

 На въпроса дали би смятал работата си за приключена, когато войната приключи, Зеленски каза, че е склонен да се оттегли. "Целта ми е да приключа войната“, а не да продължа да се кандидатирам за поста", каза пред водещия лидерът.

Зеленски отбеляза, че ситуацията със сигурността и конституцията на Украйна представляват предизвикателства, но той вярва, че изборите са възможни.

Зеленски даде интервюто в Ню Йорк непосредствено преди да напусне Общото събрание на ООН, за да се върне в Киев. На въпроса дали ще се ангажира да продължи с изборите, ако бъде договорено многомесечно прекратяване на огъня, той отговори с “да“.

Пред Axios Зеленски съобщи, че по време на срещата си с Тръмп във вторник, е каза, че “ако има прекратяване на огъня, може да използваме този период от време и мога да дам сигнал на парламента”.

Зеленски каза, че разбира, че хората може да искат “лидер с нов мандат“, който да вземе важните решения, необходими за постигане на дългосрочен мир. Той подчерта, че опасенията относно сигурността биха затруднили организирането на избори, но вярва, че това може да се направи.

Зеленски беше избран с убедителна разлика през 2019 г. Ако не беше войната, петгодишният му мандат щеше да приключи през май 2024 г.

Украинският президент се сблъска с първите големи вътрешни протести по време на войната през юли, след като парламентарните му съюзници предприеха действия за отслабване на независимите антикорупционни агенции на Украйна. Въпреки че ходът беше бързо отменен, това породи опасения относно демократичната траектория на Украйна под ръководството на Зеленски.

Ако Зеленски одобри законопроект за организиране на избори, той вероятно щеше да бъде приет лесно, предвид голямото мнозинство на партията му в парламента.

Axios припомня, че изборите по време на военно положение са изрично забранени съгласно конституцията на Украйна, но дори ако това бъде преодоляно, ситуацията със сигурността би направила логистиката изключително трудна.

В края на март Давид Арахамия, ръководител на украинската партия “Слуга на народа“, отрече съобщенията за среща в кабинета на президента относно подготовката за изборите. Той отхвърли твърдението на The Economist, че такива разговори са се провели, като заяви: “Не се подготвят избори и не се провеждат никакви приготовления. Всички парламентарни партии и групи се съгласиха, че изборите трябва да се проведат шест месеца след отмяната на военното положение. И по същество нашата позиция не се е променила оттогава.“

Зам.-председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Сергий Дубовик повтори, че изборите ще се проведат едва след края на военното положение, но отбеляза, че ще е необходим преходен период за възстановяване на инфраструктурата и адаптиране на процеса към следвоенните условия.

Той подчерта, че законовите промени трябва да бъдат изготвени предварително, особено за разширяване на избирателните секции в чужбина.

По закон парламентарните избори трябва да се проведат в рамките на 60 дни след отмяната на военното положение, а президентските избори - в рамките на 90. ЦИК обаче казва, че този срок ще бъде твърде кратък за правилна подготовка.

Политическите опоненти на Зеленски също са съгласни, че изборите не могат да се проведат, докато боевете продължават и милиони остават разселени.