Защо Украйна подрежда близо 6000 празни маси за падналите си защитници?

На 29 август хиляди маси се появиха в цяла Украйна и по света, поставени за онези, които са дали живота си за страната и никога няма да се върнат. За четвърта поредна година инициативата "Маса на паметта" пренася тази традиция на възпоменание в обществените пространства. Тази година близо 6000 заведения в Украйна и 17 други страни се присъединиха, пишат от Unated24.

Концепцията зад "Масата на паметта“ не се е родила за една нощ. Тя е резултат от лична загуба и желание да се намери начин да се запази паметта на загиналите защитници в ежедневието. Преди 4 години тази идея идва от Мария Храбър - основател и директор на фондация "Храбър", която тя създава в памет на съпруга си Иля,  убит в битката за Бахмут в Донецка област през 2022 г. През последните две години Мария организира инициативата заедно с платформата "Мемориал".

Фондацията се фокусира върху подпомагането на деца в села и малки градове в Украйна, като предоставя книги, спортна екипировка и други ресурси. Мария казва, че основната ѝ мисия е да помогне за създаването на щастливо детство – идея, вдъхновена от самия Илия.

"Веднъж говорихме за това и той каза, че наистина иска да помага на деца. Каза ми: "Нямам финансовите средства да помогна в момента, но има нещо, което мога да направя." Когато беше убит, си спомнихме за искреното му желание."

Как започнаха "Масите на паметта"

Идеята е вдъхновена от неин американски приятел, който ѝ разказа за подобна традиция в Съединените щати, наречена "Масата на изчезналия мъж". Тя е посветена на военнослужещи, които са в неизвестност или не могат да присъстват.

Мария адаптира идеята, за да почете украинските защитници, загинали във войната на Русия срещу Украйна.

Плакета, поставена на масата, носи думите, които остават централни за инициативата: Украинците нямат право да забравят жертвата на загиналите, трябва да разбират цената на свободата и да останат готови да се изправят срещу злото.

Какво символизират картите на паметта

Всеки елемент на картите на паметта има свое собствено значение. Слънчогледите, които са прецъфтели и са дали семена, символизират загуба, но също така надеждата и бъдещето, за което украинските защитници са дали живота си. Мъхът представлява устойчивост, спокойствие и течението на времето - нещо, което може нежно да излекува раните на земята и да смекчи острите ръбове на скръбта. Два високи слънчогледа в центъра символизират живота, паметта и връзката, която остава дори след загубата.

Краките включват и карти, където всеки може да напише имената на хора, които му липсват. Това беше важно за Мария, защото тя искаше инициативата да бъде лична, а не абстрактно възпоменание.

"След това масата става посветена на този конкретен човек. И този човек става реален не само за този, който го е загубил, но и за всеки, който се приближи до масата. Важно е да се видят тези имена."

Къде се провежда инициативата

В Киев Мария и нейният екип поставиха две маси за памет - едната на площад "Независимост" и другата на Националното военно мемориално гробище.

Но инициативата не се ограничава само до тези места. Ресторанти и кафенета, културни институции, училища, музеи и военни части могат да се включат. Всеки участник декорира масата самостоятелно, според собствената си визия.

Тази година близо 6000 регистрирани участници са се присъединили към инициативата, казва Мария. Те идват от 17 държави, включително съседите на Украйна Полша, Германия, Чехия и Словакия, както и от по-далечни държави, като Япония, Съединените щати, Канада, Австралия и Кипър.

Инициативата е нараснала значително от стартирането си. През 2023 г. Мария я организира сама и включва около 100 заведения, като участници се присъединяват и от Лвов, Одеса и Харков. Броят нарасна до 800 заведения през 2024 г., когато тя започна да сътрудничи с платформата "Мемориал", и 3000 през 2025 г.

Регистрацията не е задължителна. Някои заведения, участвали в предишни години, вече имат плочите и просто подреждат отново масите. Екипът на Мария предоставя инструкции, шаблони и други материали за тези, които се нуждаят от тях, като същевременно позволява на участниците да организират масите по свой собствен начин.

Този личен подход беше особено видим в Националното военно мемориално гробище. След безсънна нощ и два дни руски атаки срещу Киев и околния регион, украинците се събраха на гробището, за да се сбогуват с трима неидентифицирани украински защитници.

Церемонията се проведе под далечен звук на системи за противовъздушна отбрана - сурово напомняне, че войната продължава, дори когато украинците се събират, за да скърбят за загиналите си.

След сбогуването хората се приближиха до паметната плоча и започнаха да пишат имената на загиналите върху картите за възпоменание. Сред тях беше Кирил Буданов, ръководител на офиса на президента на Украйна.

Сцената улавя целта на инициативата: да превърне спомена от абстрактен национален ритуал в нещо лично - място, където хората могат да назоват човека, когото им липсва, и да споделят спомена си с други.

Личното значение 

За Мария това е била идеята зад инициативата от самото начало. Тя искала да почете съпруга си не само на гроба му, но и на обществените места, където хората живеят ежедневието си. Военните гробища и гробни места, казва тя, могат да се превърнат в дълбоко лични пространства, обикновено посещавани от близки роднини и приятели.

Не е защото другите хора са лоши или не искат да участват. Това е просто толкова дълбоко лично пространство за хората. Исках да пренеса този спомен на публични, ежедневни места - на местата, където живеем обикновения си живот.

За Мария обаче, Масата на паметта не е само за скръбта. Тя е и за любовта.

"Винаги съм искала загубата да бъде изразена чрез любов", казва тя. "Скърбим с любов за тези, които сме загубили. И помним не само ужасните обстоятелства около тяхната смърт, но и светлите, прекрасни хора, които загубихме."