Тръмп подкопава НАТО: Как изтеглянето на САЩ отслабва отбраната на Европа

Изглежда, че Съединените щати са готови да изтеглят голяма част от военните си сили от Европа. Националната стратегия за сигурност на администрацията на Тръмп за 2025 г., ключов политически документ, обяви, че е дошло времето континентът да „застои на собствените си крака“ и да поеме „основната отговорност за собствената си конвенционална отбрана“ – или, казано по друг начин, че трябва да се подготви за момента, в който Вашингтон се оттегли. На среща на министрите на отбраната на НАТО през юни 2026 г. американският министър на отбраната Пит Хегсет обяви, че Пентагонът „се движи бързо и необратимо към това Европа да поеме основната отговорност за отбраната на Европа“. Два месеца по-късно, през август, заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби заяви, че НАТО ще премине към това, което той нарече „по-силен, по-справедлив и устойчив алианс“, или такъв, в който континентът ще поема по-голямата част от работата по собствената си отбрана. Администрацията продължи, като изпрати въпросник до всички съюзници от НАТО, с цел да установи дали те са съгласни с политиките и приоритетите на президента Доналд Тръмп; неизречено остана ясната заплаха, че онези, които не са съгласни, ще се сблъскат с намалена подкрепа от страна на САЩ. Предполага се, че Пентагонът работи по проучване за определяне на оптималното ниво на американските сили в НАТО, но е ясно, че задачата на проучването е просто да предостави прикритие за курса, който Тръмп, Хегсет и Колби вече са избрали.

За Тръмп и неговите служители оттеглянето от Европа има пълно логично обяснение. Континентът, твърдят те, е достатъчно богат и мощен, за да се защити напълно сам. Вашингтон, от друга страна, трябва да насочи военните си ресурси към нарастващите предизвикателства в Азия и Близкия изток.

Но логиката на администрацията е погрешна. Оттеглянето от Европа няма да подпомогне интересите на Вашингтон в никоя част на света. Точно обратното: това ще отслаби не само НАТО, но и всички партньорства на Съединените щати. То може дори да застраши самата американска родина. Планираното оттегляне на администрацията не е мотивирано от никаква значима оценка на управлението на алианса, анализ на заплахите или историческо разбиране. Вместо това то е резултат от чиста предразсъдъчност спрямо Европа, което го прави толкова осъдително, колкото и опасно.

Когато Тръмп се завърна в Белия дом, много европейски официални лица се надяваха, че думите на президента ще продължат да са по-страшни от действията му, както беше по време на първия му мандат. Но скоро стана ясно, че Тръмп всъщност ще изпълни обещанието си да се оттегли от континента. През октомври 2025 г. администрацията обяви, че изтегля за постоянно около 1 000 войници от Румъния, като намалява присъствието си на източния фланг на НАТО. През май 2026 г. екипът му отмени разполагането в Европа на армейска оперативна група, оборудвана с новата хиперзвукова оръжейна система „Dark Eagle“, която би заплашила важни военни цели в Русия и по този начин би засилила възпиращия ефект. Също през май администрацията на Тръмп отмени разполагането на Втората бронирана бойна бригада, която трябваше да замести съществуваща американска част, като по този начин на континента останаха с около 5 000 войници по-малко, пише Foreign Affairs.

Според репортаж от юни 2026 г. на The New York Times, отделът по политиката на Пентагона е съобщил на съюзниците на САЩ, че предстоят по-значителни съкращения. Вашингтон планира да намали с една трета броя на изтребителите F-15E и F-16 на ВВС на САЩ, разположени в Европа, да изтегли всички осем самолета-цистерни за въздушно зареждане, опериращи там, да преразпредели една от двете групи бомбардировачи, назначени в Европа, да изтегли 15 от 26-те самолета за морско патрулиране, разположени на континента, и да изтегли подводница, изстрелваща крилати ракети, и група самолетоносачи. Освен това се замисля да извади голяма част от американските въоръжени сили от командната система на НАТО. През юли, например, Хегсет понижи званието на командващия на Американската армия в Европа от четири звезди на три. По този начин той принуди уважавания боен командир генерал Крис Донахю да се пенсионира. Хегсет очевидно планира също така да замени много от американските офицери, които понастоящем заемат висши командни постове, с европейски офицери. В бъдеще Белият дом дори обмисля възможността неамериканец да стане върховен командващ на НАТО – най-висшият военен офицер на организацията. (Назначаването на американец за върховен командващ на НАТО е принцип на американското лидерство и ключова част от солидарността в НАТО, датираща още от създаването на организацията.)

Ако това се случи, Европа разполага с талантливи командири, които ще заемат тези постове.

Но реалността е, че континентът не може да предостави това, което предлагат Съединените щати. Нито един европейски командир, например, не разполага със същия опит в ръководенето на големи формирования във военно време или в координирането и обучението на въоръжените сили на много държави, какъвто имат американските им колеги. Европейските държави не могат да компенсират загубата на американските патрулни самолети на морската пехота, което означава, че ще им бъде трудно да наблюдават дейността на руските подводници. За да влоши още повече нещата, в началото на септември Военноморските сили на САЩ за първи път от десетилетия отказаха да участват в учение на НАТО за противоподводна война в Северния Атлантик – невероятно глупав и опасен ход, като се има предвид, че руските подводници, въоръжени с крилати ракети с ядрени глави, използват именно тези води, за да се приближат до американското крайбрежие. В същия дух НАТО днес не може да замести самолетите за въздушно презареждане, бойните групи на самолетоносачите или капацитета на бомбардировачите с голям обсег, които Пентагонът планира да изтегли.

Оттеглянето на Вашингтон би могло да изложи на опасност територията на САЩ.

Намаляването на НАТО като цяло би било силно спорно в нормални времена, но тези времена са всичко друго, но не и нормални. Руският президент Владимир Путин продължава с инвазията си в Украйна и освен това пряко заплашва страните от НАТО в безпрецедентен мащаб. Путин прекара повече от десетилетие, водейки това, което експертите наричат „война в сивата зона“ или „хибридна война“ срещу НАТО, в която Русия провежда саботажни атаки срещу страните-членки, а след това отрича, че ги е извършила.

 Москва, например, е убивала антируски емигранти, е поставяла запалителни устройства в западни фабрики и товарни самолети, е изпращала дронове с експлозиви за атака срещу летища на територията на НАТО, е прекъсвала подводни кабели в Северния ледовит океан и Балтийско море, е се е намесвала в избори и е провеждала кибератаки. През декември 2025 г. шефът на Тайната разузнавателна служба на Обединеното кралство, Блейз Метревели, заяви, че Русия представлява „сериозна заплаха“ за континента, като замисля операции за палежи и саботаж, както и кибервойна и атаки с дронове в цяла Европа.

През последните 15 месеца Русия е извършвала такива действия с много по-голяма честота и по много по-нагъл начин.

Само през август 2026 г. подозрителни дейности, свързани с Русия, са били регистрирани в България, Естония, Германия, Италия, Полша и Словакия. В началото на септември в Лондон беше задържан британски гражданин, нает от руските разузнавателни служби да саботира фабрика за дронове в Обединеното кралство. Путин също така е разположил повече военни сили в частите на Русия, граничещи с държави от НАТО. Това, от своя страна, накара няколко висши военни и разузнавателни офицери от алианса да предупредят, че Путин планира да проведе ограничени сухопътни операции срещу НАТО в рамките на следващите няколко години.

Фактът, че Путин е станал по-войнствен точно в момента, в който Вашингтон се оттегля, не е съвпадение. В свят с агресивни и реваншистки национални лидери – а Путин определено е един от тях – възприеманата слабост и ненадеждност на Съединените щати провокира подобно поведение. (От друга страна, надежден американски ангажимент за защита на европейски цели е най-добрият начин за възпиране на атаки в „сивата зона“.) Всъщност ненадеждността на Вашингтон в Европа създава сериозна несигурност относно неговата отдаденост към отбраната на други региони, включително Индо-Тихоокеанския регион. Китайският лидер Си Цзинпин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун почти със сигурност ще възприемат решенията на Съединените щати да се оттеглят от защитата на своите съюзници от НАТО като знак, че Вашингтон няма да застане на страната на Тайван и Южна Корея. Обещанията на Съединените щати за сигурност не могат да се разглеждат отделно: възприятието, че страната се оттегля от ангажиментите си в един театър на военни действия, неизбежно поражда съмнения в съзнанието на съюзниците и противниците относно ангажиментите ѝ другаде.

Всъщност оттеглянето на Вашингтон би могло дори да застраши самата територия на САЩ. Разполагането на американски въздушни, военноморски и сухопътни сили в чужбина помага да се държат вражеските сили далеч от американските брегове. Предложеното изтегляне на американските сили за противоподводна война, включително както патрулни самолети, така и атакуващи подводници, е идеален пример: то улеснява достъпа на руските сили до Съединените щати.

Администрацията на Тръмп твърди, че не изоставя напълно Европа. В отговор на опасенията и критиките относно решенията си правителството намекна, че Европа все пак ще разполага с подкрепата на американското ядрено възпиране. Всъщност вестник Financial Times съобщи, че според американски официални лица администрацията обмисля разполагането на американски ядрени оръжия в повече европейски държави, съгласно споразумения, подобни на тези, регулиращи съществуващото разполагане на ядрени бомби и самолети в Европа.

Но този план пропуска някои от ядрените реформи, които най-вероятно биха укрепили възпиращия ефект, като например ускоряването на програмата за изграждане на нови крилати ракети с ядрено оръжие, изстрелвани от морето. И дори ако Тръмп преследваше такива реформи, нереалистично е да си представим, че повече американски ядрени оръжия в бази в Европа или каквато и да е друга „техническа поправка“ в ядрената сфера ще укрепи възпиращия ефект. В крайна сметка, ако Съединените щати не са склонни да разположат значителни конвенционални сили, за да подпомогнат отбраната на Европа, тогава няма основателна причина Путин (или други лидери) да стигнат до заключението, че Вашингтон някога ще предприеме толкова драстичната стъпка да използва ядрени оръжия.

Фундаменталният въпрос е доверието в заплахите на САЩ за употреба на военна сила – както конвенционална, така и ядрена – ако НАТО бъде открито заплашено или атакувано. Както някога отбеляза покойният британски политик и учен в областта на ядрената политика сър Майкъл Куинлан, неядрената война е „най-вероятният път към ядрена война – на практика всъщност единственият вероятен път... Рискът би бил най-висок, когато вече е избухнал ожесточен конфликт на по-ниско ниво.

 Следователно предотвратяването на война трябва да действа на всички нива на военен конфликт между държави, разполагащи с ядрени способности.“ Всяко сериозно обмисляне на използването на ядрени оръжия с огромна вероятност ще възникне в контекста на предстояща или вече протичаща конвенционална война. Конвенционалното и ядреното възпиране са неразривно свързани. Наличието на американски ядрени сили на европейска територия по време на съперничеството със Съветския съюз винаги е имало за цел да обвърже в широк смисъл отбраната на Съединените щати с тази на Европа. Намаляването на приноса на Вашингтон към конвенционалната отбрана на континента в крайна сметка отслабва както конвенционалното, така и ядреното сдържане срещу подновена руска агресия.

Предвид факта, че тази администрация, оставена на собствените си погрешни предразсъдъци, застрашава националната сигурност на САЩ, Конгресът трябва да се наложи и да гарантира, че няма да бъде нанесена по-нататъшна вреда. Той трябва да приеме законодателство в съответствие с миналогодишния Закон за оторизация на националната отбрана, който забранява използването на одобрени или отпуснати средства за намаляване или промяна на числеността на американските войски в Европа. Всъщност той трябва да забрани на която и да е президентска администрация да намалява числеността на американските войски на континента без изрично одобрение от Конгреса. И трябва да принуди Белия дом да предоставя ежегодни класифицирани и некласифицирани доклади за заплахите срещу НАТО и за способността на алианса да възпира и да се защитава срещу такива заплахи – заедно с предложения и препоръки за това как НАТО може да стане по-силна. Докладът трябва да посочи как разполагането на американски войски в Европа спомага за защитата на американската родина и подобрява военните операции на Вашингтон извън Европа.

Конгресът също така ще трябва да защити самата структура на НАТО от лошата преценка на Тръмп. В бъдещите закони за оторизация на отбраната, например, трябва да се изисква длъжността на върховен съюзнически командир в Европа да се заема от американски военен офицер с четиризвезден ранг, така че нито Тръмп, нито бъдещ президент да може да се откаже от тази длъжност. Това не само ще гарантира максимална ефективност на алианса, но и ще защити „веригата за използване на ядрено оръжие“ – т.е. командните механизми, които гарантират (и са гарантирали от 50-те години насам), че ядрените оръжия на САЩ могат да бъдат използвани в бой само с изричното разрешение на президента. Накрая, това ще помогне да се гарантира, че ядреното възпиране на САЩ остава надеждно.Забележително е, че предвид заплахите на Тръмп срещу Канада и Гренландия, Конгресът ще трябва също така изрично да забрани на Съединените щати да завземат с сила територията на която и да е страна от НАТО. За да подсили това, Конгресът следва да забрани на администрацията да премества американски сили в която и да е съюзническа страна в мирно време, освен ако приемащата страна не го поиска или не се съгласи с това. Вашингтон трябва също така да обръща по-голямо внимание на планирането в мирно време като цяло. Ако Съединените щати възнамеряват да защитават Европа и себе си, те трябва не само да разполагат с военните и другите инструменти, необходими за успех във война. Те трябва също така да убедят както приятелите, така и потенциалните врагове, че може да се разчита на тях да се сражават рамо до рамо със съюзниците, ако се наложи. От 1949 г. насам Съединените щати поддържат ангажимента си към най-успешния военен съюз в съвременната история. Те са го правили въпреки дълбоките опасения, че Съветският съюз ще превъзмогне съюза, и въпреки многократните вътрешни дебати, включително относно целта му. Съединените щати са изградили и поддържали доверието на съюзниците в американските гаранции за сигурност. Благодарение на американското ръководство НАТО е запазило мира в Европа, помогнало е за края на 40-годишната Студена война и е създало единен и свободен континент. Да се пропилее този съюз и доверието на американските партньори в името на недоказани теории и дребни недоволства би било върховен акт на самоунищожение – такъв, който застрашава мира и просперитета на американския народ.