Вулкан се събуди след близо 500 години: лавата вече се разлива по Камчатка

Съвместен американско-индийски спътник е заснел видео в ускорен режим, показващо как лавата постепенно се разпространява от "Крашенинников" – двойка вулкани на тихоокеанското крайбрежие на руския полуостров Камчатка. Изглежда, че изригването е било предизвикано от земетресение с магнитуд 8,8, което разтърси морското крайбрежие на 30 юли 2025 г. Само няколко дни по-късно северният вулкан започна да изригва за първи път от почти пет века и оттогава продължава да изхвърля поле от разтопена скала и отломки, които се разпространяват на изток.

Мисията "Радар със синтетична апертура НАСА-ИСРО" (NISAR) наблюдава промените в релефа. Обикаляйки в орбита на 464 мили (747 километра) над Земята, спътникът засне първата си снимка на Крашенинников на 25 декември 2025 г., докато завършваше проверките си след изстрелването и преминаваше в пълноценна експлоатация. Оттогава той преминава над същото място два пъти на всеки 12 дни – веднъж от юг на север и веднъж от север на юг, като всеки път събира подробни радарни изображения, пише гръцкото издание To Vima.

Учените събраха 17 от тези изображения, заснети до средата на август 2026 г., в поредица от кадри с ускорено възпроизвеждане. Видеото показва как лавата първо запълва малка вътрешна калдера, след това се излива в по-голям кратер и накрая се разпространява навън във формата на ветрило.

Според изследователите кадри показват как NISAR може да проследява природни бедствия по време на тяхното развитие, което би могло да бъде от полза както за научните изследвания, така и за реагирането при извънредни ситуации.

Много от многобройните вулкани в Камчатка се наблюдават с наземни инструменти,

тъй като изригват често, въпреки отдалечеността на региона. Крашенинников не беше един от тях, тъй като беше в състояние на покой от около 1550 г.

Самият факт, че L-диапазонният радар на NISAR го е засякъл, отразява почти глобалното покритие на сушата на Земята от спътника с резолюция от няколко десетки фута. Способността му да проследява изригването във времето също показва колко точни и надеждни са измерванията му.

Подробните изображения на NISAR се получават чрез радар със синтетична апертура (SAR) – техника за обработка на данни от космическо наблюдение на Земята, чийто пионер е Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Южна Калифорния. Докато спътникът се движи по орбитата си, неговият радар излъчва хиляди микровълнови импулса към Земята всяка секунда и записва сигналите, които се отразяват обратно. Всеки връщащ се сигнал действа като моментален кадър, който съдържа информация за повърхността под него.

Лавата изглежда по-светла от околността, защото отразява микровълните по-силно от близката снежна покривка или голата земя, в зависимост от сезона. Наред с лавовото поле, което се разширява на изток, видеото разкрива и втори поток на северозапад, който вероятно се е образувал, преди NISAR да заснеме първата си снимка.

Днес изследователите разполагат с често обновяваща се и широкообхватна информация за почти всички от приблизително 1 300-те активни вулкана над морското равнище по целия свят. Изображенията са с точност до няколко метра и са лесно достъпни чрез облака.

NISAR е първата свободно летяща космическа мисия, оборудвана с две радарни системи – едната работи в L-диапазона, а другата – в S-диапазона. Тъй като използват различни дължини на вълните, двете системи се допълват взаимно. По-дългите вълни в L-диапазона, например, могат да проникнат през короните на дърветата, за да заснемат земята под тях, докато S-диапазонът може да наблюдава самите корони, в зависимост от размера на листата.

NISAR е първият спътник, който носи два SAR-инструмента, работещи на различни дължини на вълната. И двата събират данни, използвайки големия барабаннообразен рефлектор на космическия апарат, който има диаметър 39 фута (12 метра), което го прави най-големият радарно-антенен рефлектор, който НАСА някога е изстрелвала в космоса.