Българинът ще се върне обратно на село, успокоява шефът на НИМ

Обезлюдяването на българското село вероятно е временен процес. Това констатира директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод тревогите в обществото в последно време, че селското население у нас намалява. Той излезе с позиция, в която твърди, че в българската история това се е случвало и преди, когато цели райони са се обезлюдявани в продължение на 1-2 века, а после отново са били заселвани.

Причините за това обикновено са били промяна на обществено-икономическите, политическите, технологичните, климатичните и дори здравословните.

Проф. Димитров разказва, че в началото на 20 век селата са се опразвали заради голяма смъртност сред новородените, причинена от малария. В Османския период пък хората масово са напускали територии, където гнетът на поробителите се е усещал по-силно и са преселвали в зони, където е бил по-слаб. Така през 1488 г. бил основан град Царево от жители на айтоското село Босилково.

Според директора на НИМ основна причина за днешното обезлюдяване на селата е все по-високопроизводителната техника. „Днес 10 механизатори обработват без особени усилия по 100 000 – 200 000 декара на арендатор или на земеделска кооперация. Това е световно явление“, смята професорът. Друга причина за опразването на селата е, че много от тях станаха квартали на градовете в близост до тях.

„Тъжно е да се гледат обезлюдени села, но да се надяваме, че това е временно“, смята Димитров. Той отчита, че в напълно обезлюдената по време на комунизма Странджа например има видимо оживление.„Виждам биволовъдни-, краве-, овце- и свинеферми, тук-там - мандри, къщи за туристи. И, разбира се, хора, които работят там. Виждам и това, което видях във Франция още през седемдесетте години. Фамилните къщи на село да стават, след малък или голям ремонт, т.нар. втори дом на село за уикенда“, допълва той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.