Българската образователна система е консервативна, тотално нереформирана и почти не е претърпяла реформа в последните 25 години. Тя не е подготвена за много от проблемите, през които минават учениците, каза в интервю за БТА консултативният психолог Иван Игов.
По думите му зрелостта на една образователна система се определя от това, доколко учениците изпитват стрес, минавайки от една училищна степен в друга. Той посочи какви са причините за него в първи, пети и осми клас.
Първокласниците са в стрес, тъй като за първи път влизат в клас, петокласниците - защото повече няма да имат един учител по всички учебни предмети, а осмокласниците са стресирани, защото след трудния седми клас с приемните изпити в края на годината сега са в ново училище и трябва да се доказват отново по различните предмети.
Според него фактът, че има стрес, означава, че има проблем с образователната ни система - тя не е приятелски насочена към децата.
От първи до четвърти клас у нас се въвежда "фамилен модел", при който една учителка контактува с децата и с техните родители, а след това идва пети клас, където учениците попадат на различни учители. Тогава децата навлизат в ранния пубертет и това предизвиква у тях предварителен бунт, който може да прерасне в противопоставяне на всичко, обясни психологът.
Той отбеляза, че осми клас е възрастта, в която учениците започват да определят своите способности, като някои са насочени повече към образователни и обучителни способности, а други са с технически или със спортни възможности.
Като друга причина за стреса психологът посочи лошо структурираната ни система за предучилищна подготовка. Там програмата е взета от началните класове и не е представена добре, смята той. По думите му учителите трудно се справят с нея, а на децата не им е интересно. "И затова се получава фактът, който на практика е поразяващ - че деца в първи и във втори клас са демотивирани да ходят на училище", коментира Игов. Той уточни обаче, че сега стресът "идва" не толкова от променената обстановка, а от загубата на мотивация у учениците.
Като пример той даде факта, че в първи клас у нас се изучават неизвестни числа, а теорията на Жан Пиаже за детското развитие, отнася тези числа към т.нар. абстрактно мислене, което се постига към 8-9-годишна възраст. И затова учителите казват, че децата просто зубрят определени факти, но това не е добре за тяхното развитие, отбеляза психологът.
По думите му голяма част от учениците в началните класове са в стрес и когато в училищния двор или на улицата са заедно с по-големи ученици.
Според Игов "шок" за малките ученици е и когато им преподават застаряващи учители. Психологът цитира думи на дете, включено във фокус група за изследване, което казало: "Представяте ли си - цял ден да ви учи баба ви!".
Децата искат в училище да има млади учители, по възможност мъже, или искат учители, които да говорят на техния език, а попадат в училище на някого, който започва да им чете морал и на който нервите му са достатъчно изхабени, за да говори нормално, коментира психологът.
Игов добави, че у нас "само на книга" има кариерно ориентиране, а обикновено родителите ориентират своите деца в какви училища да бъдат приети.
Консерватизмът на системата не дава възможност на учениците, когато установят, че не са например за математическа гимназия и не искат повече да са в нея, да могат да отидат в друго училище. Ученик трудно може да се премести в професионална или в друга гимназия, защото предметите, които се преподават и начинът, по който става това, са различни в гимназиите след осми клас, посочи Игов.
Според него "най-големият проблем и най-големия шок" обаче е, когато даден ученик повече не може да е лидер и започва да прилага принципа "по-добре е да ме забелязват, отколкото да бъда добър".
Попитан за 25-те години от началото на прехода у нас каква е разликата между тогавашните и сегашните ученици, психологът отговори, че тогава нещата са били прости - учениците са приемали казармения режим в училище, не са се задавали въпроси и не са се търсели отговори, посочи Игов. Освен това тогава не е имало и интернет. Сега ситуацията в училище е друга - понякога учениците знаят повече от учителите и това предизвиква бунт сред децата, обясни експертът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Принципът „Не питай, не казвай“ може да определи бъдещето на АІ
Латвия планира мито от 300% върху зърното от Русия и Беларус
Нарастващите цени на петрола натежаха върху европейските борси в началото на седмицата
Jaguar Land Rover съкращава 4000 работни места в усилията си да спести 2,3 млрд. долара
Кадър на деня за 7 септември
Войната в Украйна кара технологиите да търсят защита под земята
"Лацио" продължава без грешка в Италия след късен обрат срещу "Удинезе"
"Славия" излъга "Дунав" в Русе с гол на Борносузов и се изкачи на шестото място
Еду Гаспар влиза в Съвета на директорите в Левски?
Стадионът на ЦСКА получава акт 16 днес
Фаворит за титлата? Зверев с мощна победа за 1/4-финал в Ню Йорк
Достанич: Дунав стана по-опасен след червения си картон
Борусия Дортмунд - Виляреал
Реал Мадрид – Интер е голямото дерби на старта на новия сезон в Шампионска лига
Днес е Малка Богородица!
Таро карта за 8 септември, вторник – Магьосникът
5 поверия за Малка Богородица
Седмичен хороскоп за 7 – 13 септември: Големи успехи за Девите
Дневен хороскоп за 8 септември, вторник
9 поверия за ангелската дата 9/9
Везикулит – възпаление на семенните мехурчета
Инфекция с вируса на Епщайн-Бар при деца
Бактериални инфекции еризипел и целулит – как да ги различим?
Сърдечна катетеризация – ценен диагностичен метод в кардиологията
Рецидивиращи вагинални инфекции – защо понякога лечението не работи?
Д-р Гончаров: Подготовката за новата учебна година не се свежда до курс с витамини
Тези 3 зодии обожават да си поспиват: алармата е техният най-голям враг!
Виц на деня - 8 септември
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Днес ще бъде предимно слънчево, сутринта - хладно
Мерцедес и БМВ сред любимите марки на депутатите на Радев
Сърбия е по-бедна от България и Румъния, но храните са по-скъпи