Здравни инспектори ни броят чашките и цигарите

Министерството на здравеопазването и Националният център по обществено здраве и анализи стартираха национално проучване на факторите на риска за здравето. На територията на Варненска област то се организира и провежда от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в изпълнение на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г.

Целта на проучването е събиране на надеждна информация за разпространението на основните рискови фактори (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, ниска физическа  активност, нездравословно хранене), които са причина за развитие на хроничните незаразни болести: сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести, диабет и други.

Проучването включва анкетиране на деца и възрастни от Варна и общините Девня, Провадия, Долни чифлик, Аксаково и Ветрино. За подрастващите във възрастовите  групи 1-6 и 7-9 години въпросниците ще бъдат попълвани от родителите. Децата и учениците ще бъдат посетени в техните ЦДГ, ОДЗ и училища, и ще им бъдат измерени антропометричните показатели – ръст и тегло, а за възрастовата група 10-19 г. и артериално (кръвно) налягане. Измерванията ще бъдат извършени от специалисти от РЗИ - Варна. Периодът на провеждане на проучването при децата е от 7 октомври до 29 ноември 2014 г.

Хората над 20-годишна  възраст ще попълват анкетни карти, като ще им бъдат измерени ръст, тегло и артериално налягане. В проучването са  включени жители на областта, подбрани на случаен принцип. Данните за тях са предоставени от Националния статистически институт. Анкетирането и измерванията ще бъдат извършени от специалисти от РЗИ - Варна.

Служителите от РЗИ ще се легитимират чрез представяне на служебна карта, която съдържа: номер на картата, име на лицето, което ползва правата на държавен здравен инспектор от РЗИ, длъжност, ЕГН, подпис на директор на РЗИ и печат. Периодът на провеждане на проучването при населението над 20-годишна възраст ще бъде от 7 октомври до 15 декември 2014 г. Информацията, която се събира чрез националното проучване, е поверителна. Данните, получени по време на проучването, ще се съхраняват под номер, без да е известно името на анкетирания. Името, което се свързва със съответния номер, ще се съхранява на различно място и ще е известно единствено на ръководителите на проучването.

Попълнените анкетни карти ще бъдат предоставени на Националния център по обществено здраве и анализи - София, където ще бъдат обработени данните от проучването и ще се изготви обобщен анализ за България.
Ето какви са основните акценти на националната програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) 2014-2020 г.

ХНБ – сърдечносъдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести и диабет, са причина за 60% от всички смъртни случаи в световен мащаб, 80% от които са в страните с ниски и средни доходи. В България за 2010  г. те са причина за над 80% от смъртните случаи, като водещи са болестите на органите на кръвообращението с 67,5%, следвани от злокачествените новообразувания с 15,1% и други. Основно те се причиняват от общи, модифицируеми, предотвратими рискови фактори, като тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност и злоупотреба с алкохол.

Разрастването на епидемията от ХНБ увеличава тяхното негативно влияние върху социално-икономическото развитие на обществата. Бедността, глобализацията, урбанизацията и стареенето на населението са основните фактори, допринасящи за разпространението на тази епидемия. Продължава нарастването на честотата на разпространение на рисковите за ХНБ фактори. Здравните системи, особено в развиващите се страни, не са  подготвени да отговорят ефективно и равнопоставено на здравните нужди на населението по отношение на ХНБ.
Стратегическата цел на програмата е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствията за здравето (инвалидизация) от основните хронични незаразни болести.

Основната цел е осъществяване на системна национална политика за редуциране на нивото на общите за ХНБ най-често срещани рискови фактори (поведенчески, биологични, психосоциални чрез намаляване на разпространението на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност), както и за ранна диагностика на основните ХНБ.

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са една от основните причини за смърт и инвалидност на населението в развитите страни. Във възрастовата група 45-65 г. ССЗ обуславят една трета от всички смъртни случаи при мъжете и около 10% при жените. 3/4 от починалите от исхемична болест на сърцето са над 65-годишна възраст. В смъртността от мозъчносъдова и исхемична болест на сърцето се наблюдават големи субрегионални колебания: понастоящем преждевременната смъртност от ССЗ в източноевропейските страни е два пъти по-висока, отколкото в останалата част на Европа. У нас въпреки тенденцията към намаляване на  смъртността от болести на органите на кръвообращението през последните години стандартизираният показател за България (611,3 на 100 000, 2008 г.) остава значително по-висок в сравнение с този за ЕС – 236,3 на 100 000  за 2008 г.

У нас сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност - през 2010 г. 67,5% от смъртните случаи в България се дължат на тях. Основните фактори на риска за възникване на ССЗ са хипертония, диабет,  тютюнопушене, високи кръвни нива на липиди, ниска физическа активност, нездравословен модел на хранене, затлъстяване и обременена  фамилна анамнеза. Те често съществуват заедно, което увеличава многократно риска за здравето и налага те да бъдат третирани по комплексен начин. Например в зависимост от нивото на холестерола в кръвта при хипертоници-пушачи има от три до шест пъти по-висок риск от смъртност, свързана с исхемична болест на сърцето. Пациенти с артериална хипертония имат двойно по-висок риск от инфаркт на миокарда, а при хипертония и силно увеличени нива на холестерола рискът от инфаркт на миокарда е приблизително 15 пъти по-висок.

Рискът от заболяване на периферните артерии се повишава три пъти при пушачи, които имат артериална хипертония. Превантивните стратегии за контрол на сърдечносъдовите заболявания се основават на въздействие  върху факторите на риска, водещи до тяхното възникване. Повечето от сърдечносъдовите инциденти са предотвратими, ако срещу посочените фактори на риска се предприемат интегрирани действия.

Злокачествените новообразувания представляват нарастващ здравно-социален и обществено-икономически фактор в България и света. Прогнози сочат, че в световен мащаб броят на новите случаи ще нараства всяка година и от 10  млн. през 2000 г. (4,7 млн. в развитите и около 5,3  млн. в развиващите се страни) те ще достигнат 15 млн. през 2020 г. Една трета от тях могат да бъдат предотвратени с ефективни подходи за контрол на тютюнопушенето и употребата на алкохол, здравословно хранене, физическа активност и имунизации срещу вируса на хепатит В и човешкия папиломен вирус. Към втората трета от случаите усилията трябва да се насочат към своевременно и ранно откриване на случаите (ранна диагностика и комплексно лечение).

Злокачествените новообразувания са една от водещите причини за смъртните случаи в България, като те заемат 17% в тяхната структура след болестите на органите на кръвообръщението. Според публикуваните данни на Националния раков регистър в структурата на заболяванията от злокачествените заболявания с най-голям относителен дял при мъжете е ракът на белия дроб, следван от рак на кожата, простатата, дебелото черво и т.н.

Структурата на умиранията от злокачествените новообразувания за 2009 г. показва, че ракът на белия дроб при мъжете заема 1/3 от всички смъртни случаи при тях (27%), следван от рака на дебелото черво (8,5), стомаха (8,5) и простатата (8,2). Ракът на гърдата (17,6) е водеща причина за смърт при жените, следван от този на дебелото черво (10,1), белия дроб (8,3) и стомаха (7%). 

Диабетът е сериозен медико-социален проблем за всички страни в света. За една година по причини, свързани с него, в света умират 3,5 млн. души. Заболяването засяга 7,8% от населението на ЕС, като се очаква до 2025 г. неговият дял да достигне 9,1%. В България разпространението на захарния диабет придобива застрашаващи размери и засяга 8,3% от населението. Около 75% от диагностицираните диабетици са с лош метаболитен контрол, което води до развитие на усложнения – миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, слепота, ампутации на крайници и  хронична бъбречна недостатъчност. Дългосрочната прогноза и качеството на живот на диабетно болните зависят от развитието и тежестта на  късните усложнения, като диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия, мозъчно-съдова болест и исхемична болест на сърцето. Рискови фактори, водещи до възникване на това заболяване, са затлъстяването, нездравословен модел на хранене, ниска физическа активност, фамилна анамнеза. Съчетаването на диабета с хипертония, повишен серумен холестерол и тютюнопушене увеличава многократно риска за здравето. Захарният диабет може да бъде контролиран с подходящи грижи, обучение и съвременно лечение.

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е една от водещите причини за заболеваемост и смъртност, която е свързана със значими здравни, социални и икономически разходи. Съвременните терапевтични средства и стандарти за лечение могат да осигурят ефективна превенция и повлияване (особено в ранните стадии) на болестта. ХОББ е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на  заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете. ХОББ е четвъртата по честота причина за фатален  изход в развитите страни. Рисковите фактори за възникване на ХОББ са тютюнопушене, замърсен въздух и други. При всички случаи съчетанието на тютюнопушене и гореизброените фактори значително увеличава риска за изява на заболяването. Ранното диагностициране на ХОББ е от особена важност за постигането на максимален ефект от терапия.