Петрунов с доклад за вируса и ваксините: Ефективни ще са до 1 година

Има данни, че имунологичната ефективност на ваксините срещу COVID-19 е най-малко от осем месеца до една година, като става въпрос за двете РНК ваксини. За антителата е установено, че до третия месец те се покачват, а след това започва спад, но в същото време клетъчният имунитет, обоснован от паметовите клетки, остава за доста по-дълъг период. Това твърди акад. Богдан Петрунов в свой материал за пандемията от коронавирус, публикуван от БАН.

Той уточнява, че научен отговор на въпроса: "Какво е становището за продължителността на ваксиналния имунитет?", ще може да се даде не по-рано от една година, даже две години, след началото на приложението на ваксините.

Много важно е обаче голямото значение на ваксините при изграждането на т.нар. колективен имунитет. "Ако успеем да постигнем поне в 50-60 процента от човечеството добър ваксинален имунитет и към него се прибави този получен от преболедувалите хора, т.е. не по-малко от 70 процента общо, ще постигнем точката на "пречупване" на пандемията и нейното постепенно угасване. Това е крайната цел на всички здравни усилия и противоепидемични мерки", заявява акад. Петрунов.

По думите му пандемията, предизвикана от COVID-19, безспорно е най-голямото здравно, социално и икономическо предизвикателство в съвременната история на човечеството, свързано с огромни човешки жертви, с личностни и социални разстройства, с икономически и финансови загуби.

Какви са предимствата и недостатъците на различните видове ваксини, с които в момента светът разполага?

Има четири основни подхода за създаването на ваксини срещу коронавируса.

Първият тип е използването на иРНК-платформа, която пренася генетичния материал от спайка на вируса, защото това е основната му част, която реагира с организма. Той от своя страна предизвиква синтеза на спайк протеина, който стимулира имунната система към хуморален/антитялов и клетъчен отговор. Това е иновативен подход, много перспективен и от най-големите постижения на медицината в последните години, казва акад.Петрунов. Той дава пример, че такъв тип ваксини са: Pfizer/Biontech, Moderna, CureVac и други.

Вторият тип са т.нар. векторни ваксини, при които с помощта на различни видове вектори, най-често аденовируси, вирусът на морбили, на хепатит и др., отново генетичният материал от коронавируса се вкарва в човешкия организъм, за да се стимулира имунитетът. Такива са ваксините на AstraZeneka, Johnson и Johnson, "Спутник V", Merck/Pasteur, някои китайски ваксини.

Третият тип ваксини са т.нар. протеинови ваксини, които са базирани или на целия белтък от спайка на вируса или на части от него, или на тялото на вируса - нуклеокапсида, който също може да създаде мощен имунитет, без да предизвика инфекция. Тези ваксини също имат голяма перспектива. В момента такава ваксина се подготвя в Русия, наречена е "Вектор", фирмите Novоvax, GSK правят такава ваксини, а и някои лаборатории в Китай и Куба.

Четвъртият тип са т.нар. живи или атенюирани ваксини, т.е. живи, но отслабени, с намалена активност, при които се използва целият антигенен потенциал на вируса, за да може да се стимулира съответно мощен имунитет. Такива ваксини се правят в Турция, Индия, Китай.

Акад. Петрунов съобщава, че сега не по-малко от 200 ваксини се намират в първа, втора или в трета фаза на клинично изпитване, а може би още много са в експериментална фаза. До момента официално регистрирани от FDA /Агенцията за контрол на храните и лекарствата/ в САЩ и от EMA /Европейската агенция по лекарствата/ са три ваксини. Това са двете РНК ваксини - на Pfizer/BionTech и на Moderna, и векторната ваксина на AstraZeneka. Има голям интерес към векторните ваксини, защото различните видове вектори, които се използват, показват различни възможности, различна сила на имунно въздействие. Много скоро се очаква да бъде регистрирана ваксина и на Jonson&Jonson, която също е векторна, ползваща човешки аденовирус. Тя има претенцията, че ще може с една имунизация да постигне много добър резултат, отбелязва акад.Богдан Петрунов.

Той прави сравнение между изброените видове ваксини и уточнява, че за ваксините, на базата на иРНК, има неразбиране и се говори - как може толкова бързо да бъдат разработени. "Всъщност, те не са разработени никак бързо! Става въпрос за един процес с давност не по-малко от 4-5 години. Тази РНК-платформа, която е създадена извън организма, е разработена в Националния институт по алергии и инфекциозни болести на САЩ. На нейна база са направени ваксини срещу вируса на ебола, срещу зика вируса, т.е. вече има доста богат опит в това отношение. Затова в сегашната пандемична криза беше лесно иРНК платформата да бъде използвана за създаване на ваксина срещу актуалния причинител SARS-Cov-2. Ваксините на Pfizer/BionTech и на Moderna са изпитани върху повече от 43 000 души. Половината са реално имунизирани, а другата половина - с плацебо. Т.е. това е един грамаден клиничен опит в третата фаза на проучването. Предимството при тях е, че не се вкарва нищо - ако мога така да кажа - "живо". Тук има една изкуствена платформа, създадена извън организма, тя съдържа генетичния материал от спайка на вируса, който е най-имуногенен, най-мощно реагира. Тяхната ефективност е 94-95 процента", информира акад. Богдан Петрунов.

Ученият коментира, че "одобрената векторна ваксина на AstraZeneka е много перспективна, защото тя е разработена на базата на един маймунски аденовирус". Тук винаги възниква въпросът това не е ли опасно. Не, не е опасно, дори е много умен подход, защото се използва един вирус, който е безопасен за човешкия организъм, няма да има антитела, няма да има имунен отговор, който да може да неутрализира постъпилия ваксинален материал. Защото, ако има антитела към този вирус, който се използва като вектор, той ще бъде блокиран и няма да може да предаде информацията нататък, обяснява акад.Петрунов.

Той информира, че при руската ваксина "Спутник V", която още не е регистрирана в Европа, като първа инжекция се използва човешки аденовиус 5, но да се избегне образувалите се антитела да неутрализират вируса при втората инжекция, се използва друг - аденовирус 29, отново човешки. По този начин се избягва зависимостта на ваксината от предхождащи контакти с вирус и образуване на антитела, които могат да го блокират.

Акад.Богдан Петрунов акцентира и на доскорошните известни колебания дали ваксината на AstraZeneka може да се използва при хора над 55-годишна възраст, но EMA наскоро е разрешила приложението й от 18 до 90 години, без никакви ограничения.

"Въпросът не беше, че ваксината е по-неефективна при възрастните, а нямаше достатъчно хора на възраст 55+ години, върху които ваксината е изпитана, за да бъде доказателствен материал. Вече се събраха достатъчно доказателства за тази възрастова група и отпаднаха възрастовите ограничения за приложението й. Ефективността на тази ваксина е между 60 и 80 на сто. Но това не е най-важното, защото подлежи на промяна с оглед изменчивостта на вирусите. Голямо предимство на тази ваксина е, че тя не изисква никакви специални условия на съхранение. Протеиновите ваксини имат перспективи, но там се съдържа цял белтък и затова рискът от развитие на алергична реакция е по-голям, в сравнение с другите ваксини", казва акад. Петрунов.

Той уточнява, че това е единственият им недостатък. Те най-често се прилагат с адювант /усилвател на имунния отговор / за получаване на по-добри резултати.

Атенюираните ваксини, според мен, ще бъдат най-малко прилагани, защото все пак става въпрос за жива ваксина, за вкарване в организма на реалния вирус, независимо колко е отслабен. А това е по-трудно да бъде възприето и от медицинската общност, и от пациентите. Но независимо от това, най-мощен имунитет създават именно атенюираните ваксини, защото те имитират една реална, но отслабена инфекция, която ангажира всички възможни имунни механизми, пояснява акад. Петрунов.