Изровиха фабрика за сол на 7 хиляди и 500 години

Най-старата технология в Европа до момента за добив и производство на сол е разкрита при археологически разкопки край Провадия, съобщи ръководителят на екипа проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН.

Първото организирано производство на сол по българските земи е възникнало 5400 години преди Христа, седем и половина хилядолетия преди нашето време, съобщи Николов. По думите му тогава праисторическият човек открива солените извори в землището на днешния град Провадия и създава "фабрика" за сол.

В повърхността на земите на Провадия се е намирало "солно огледало", от което са изтичали множество солени извори, с много висока концентрация на сол в изворната вода - 310 грама на литър.

В близост до солените извори древните обитатели на земите ни изграждат свое селище, с жилищни и стопански постройки и така задоволяват собствените си нужди от ценната суровина. По-късно се появява и производствен център за добив на сол.

Тези изводи екипът прави на базата на разкритите след три години работа останки от двуетажна къснонеолитна постройка, която е служела както за обитаване, така и за производство на сол, масивно съоръжение от глина с формата на купол, предназначено за изваряване на водата от солените извори, зърнохранилища, масивно огнище, съоръжения за смилане на зърно, събрани накуп четири сърпа от еленов рог със зъбци от кремък,
множество съдове за производство на сол, както и естетично украсена керамика на домакински съдове, човешки останки и кости от кози, овце и говеда.

Според екипа това е първото масово производство на сол на Стария континент.

Самата технология за производство включвала направата на еднакви керамични съдове с тънки стени с форма на обърнат пресечен конус, в които се наливала солената вода от изворите. Тези съдове се поставяли в пещта, за да изври водата и в тях да остане само солта.

После древните чупели съдовете и отделяли калъпите със сол. Еднаквата големина и форма на калъпите говори за серийно масово производство, което е достигало до десет тона сол на година само от една пещ. По-късно производството продължило в големи и дълбоки дебелостенни съдове със същата обърнатоконична форма, но изваряването ставало извън селището с открит огън в плитки и широки ями.

С получената твърда сол древните са търгували, разменяли са я за зърно, добитък и злато. Много вероятно е огромният брой златни предмети от Варненския некропол да е резултат от търговията със сол, осъществявана с Централна и Южна Европа, с Мала Азия.

Около селищната могила с диаметър 105 метра са разкрити дълбок ров и масивен каменен зид, както и дебела стена от дърво и глина. В селището са разкрити доказателства за голям пожар и следи от поне две много силни земетресения, които са съборили части от отбранителната система.