На Орлов мост посрещали заточениците от Диарбекир

Сблъсъците на Орлов мост между защитниците на природата и полицията върнаха спомените за поривите по демокрацията в началото на 90-те години, когато по дължината на Цариградско шосе се събираха стотици хиляди души на митинг.
Бродът над Перловската река оформя най-натовареното кръстовище в София, което освен от трафика се задъхва и от история.

Орловият мост е построен като символ на свободата, изразен чрез размаха на четирите бронзови грабливи птици. Тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против османското робство.

Мостът е построен през 1891-а, две години след изграждането на Лъвов мост. Тогава главен архитект на столицата е Адолф Вацлав Колар. В тандем с Вацлав Прошек той проектира и изгражда двата моста.

Металните части са изработени, излети и доставени от виенската фирма „Рудолф Филип Вагнер & Биро" (1891).
Изящните изделия на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници като този на Васил Левски и несъществуващата вече ограда на Градската градина.

Орлов мост може да е най-важният и стратегически над Перловската река, но по булевард „Евлоги Георгиев" само в отрязъка от НДК до Малък градски театър „Зад Канала“ мостовете са 16.

Портиерите пред Националния стадион

Ансамбъл от бронзови спортни фигури наблюдава всеки ден от мост трафика пред централния вход на Националния стадион „Васил Левски“. Атлетичните фигури посрещат паркиращи автомобили, изпращат автобуси с туристи за цяла Европа.

До преди няколко години бронзовите спортисти бяха осем. Така и не стана ясно как няколкотонният „Дискохвъргач“, направен от Величко Минеков, изчезна насред София. „Гимнастичката“ пък си няма ръка и обръча в нея.

Фигурите са излети в средата на 50-те години на миналия, но са дело не на един скулптор, а на четирима.

Минеков прави и „Боксьорът“. Модел му е Петър Станков, станал шампион при мъжете още на 14 г.  Майсторът на ръкавиците е втори в Европа, извоювал десетки титли у нас и на Балканите в категория „муха“ до тежка и триумфирал на два пъти с купа „Странджа“.

На Димитър Даскалов пък се падна честта да направя статуите „Футболистът" и „Фигурата с факел“.

„Футболистът“, в който мнозина припознават Гунди, всъщност е юношата на столичния клуб „Спартак“ - Борис Силянов. Факелът държи лекоатлетът Симеон Цаневски от село Ресен, Великотърновско.

Моделите на Младен Миладинов „Женската фигура с купа“ и „Бегач с щафета“ също са известни. Творецът, изработил декоративната пластика „Народна песен" в Габрово, а през 60-те години на миналия век работи в Италия. Дамата е плувкинята Диана Вътева, която като състезателка на „Спартак“ (Сф) печели 27 медала. Баща й, плевенският архитект, е построил Сметната палата и няколко училища.

„Бегачът с щафетата", който поразително напомня чешкия лекоатлет на дълги разстояния Емил Затопек, е деветкратният шампион по десетобой Стоян Славков.

Величка Белиева, направила барелефа на „Д-р Пирогов“ на фасадата на Института по спешна медицинска помощ, е изработила „Баскетболистката“ и осакатената „Женска фигура с обръч“.

Мостът на дружбата

Улица "Граф Игнатиев" щеше да свърши преди бул. "Евлоги Георгиев", ако не беше Мостът на дружбата. Оформен е архитектурно-скулптурно през 1953 г. Освен утилитарното си предназначение решава и идейно-естетическата задача, свързана с тема за българо-руската и българо-съветската дружба.

Създадени са четири скулптурни композиции от камък, характеризиращи историческите връзки между двата братски народа: “Опълченец и руски воин“, „Партизанин и съветски воин“, „Колхозничка и българска селянка" и „Съветски специалист и български техник“.
Скулптурите са съответно дело на: Г. Геров, Ил. Илиев, Ст. Стоимиров и Ив. Блажев.
Композициите и пластическите решения са решени в духа на художествените възгледи през 50-те години.

Мостът на влюбените

Той е най-младият от ансамбъла големи и забележителни мостове над Перловската река. Дъгата му подсигурява единствената изцяло пешеходна зона в София, свързваща НДК с елитарния квартал „Лозенец". На него младите си чукват срещи, организират се открити изложби, а скейтбордисти и маниаци на ролери пробват уменията си.
И най-вече на Моста на влюбените хиляди двойки са съзерцавали изгрева и залеза.

Кървавата река и лъвовете

Безспорно от мостовете в София с най-мноко фолклор и история е пропит Лъвов мост. Той прави непрекъснат булеварда "Княгиня Мария-Луиза над Владайската река на мястото, където след месеци ще се ширне едноименният площад, обслужващ Софийското метро и столичани.

По турско време реката се е наричала Канлъ дере (Кървава река) заради нахвърляните тела на избитите защитници на Средец.

В духа на ориенталската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, за да получи името си „Шарен мост“. До Освобождението именно на това място били екзекутирани престъпниците.

Строителството на моста, дълъг е 26 м и широк едва 18 м, със сегашните лъвове започва през1888 г. Похарчени са 260 хил. златни лева. Предвидено е пространство, колкото да се разминат две карети или файтони, обслужващи пътниците от гарата.

Бронзовите лъвове в реален размер са произведени от виенската фирма „Вагнер Биро“ - същата приела поръчката и за Орлов мост и собственост на големия предприемач Рудолф Вагнер.

Без езици от бързане

Фигурите са поставени едва през 1891 г. с приключването на строежа. В бързането майсторът забравил да сложи езици и оставил без рев четирите копия на Царя на животните.

Това естествено дало на мига повод на зевзеците да начешат собствените езици.

„Софиянци, които винаги са обичали да измислят вицове, дълго време разпространявали анекдота, че езиците са отрязани, за да не могат да кажат лъвовете колко е откраднато при постройката на моста“,  пише летописецът Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 100 г.“.

По-късно анекдотът придобил друг вид: лъвовете онемели, за да не разказват за подвизите на жриците на любовта.

За сватбата на Цар Борис III и Йоана Савойска на Лъвов мост била построена специална арка. Царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата.