Кукли на операционната маса

Снимка: Reuters

10 / 12

Да разплачеш клиентите си със сигурност не е целта на повечето продавачи, но за екипа на 101-годишната болница за кукли в Сидни сълзите са знак за добре свършена работа, пише агенция Ройтерс.

Във времена на масово производство на пластмасови кукли едва няколко са оцелелите болници. Джоф Чапман, „главният хирург“ в болницата, твърди, че малко болници за кукли могат да се справят добре с работата си.

За 101-годишната си история болницата за кукли е възстановила над 3 млн. кукли, плюшени мечета, играчки на колела на деца и колекционери в Австралия и Нова Зеландия. „Пациенти са ни били клоуни с човешки размери, 4-метров плюшен крокодил“, казва Чапман и посочва, че най-често проблемите са с очите и косата на "пациентите".

Работниците в болницата разказват, че едно от най-големите удоволствия за тях е да видят реакциите на клиентите, когато получат ремонтираната си кукла. По-често клиентите им са жени, но често идват и мъже, които оставят най-вече мечета за ремонт. Нерядко клиентите буквално плачат от щастие при вида на куклите си.

Болницата за кукли се намира зад магазин за играчки на оживена улица в предградията на Сидни. Много от инструментите, с които работят майсторите в болницата, наподобяват хирургичните. Също като истинските болници и тази има график за операциите, има и записване за специалисти. Служителите са профилирани – някои ремонтират само крака, други ходила или пръсти.

Най-трудно е да се поправят очите, тъй като те трябва да са напълно симетрични. Понякога, за да е доволен, майсторът ги преправя по три пъти.

Самата болница отваря врати преди повече от век, за да ремонтира чупливите японски кукли, изработени от целулоид (изключително чуплив материал). Популярността на услугите скача драстично по време на Втората световна война, когато вносът на кукли е силно ограничен. Тогава служителите в болницата били 70 и работили в 6 помещения.

Днес служителите са 12, а някои от тях идват на работа само при нужда. На месец се поправят около 200 играчки. „Бих казал, че 70% от играчките са на пораснали деца“, обяснява Чапман.

Става въпрос най-често за стари играчки, които се реставрират, за да бъдат предадени от майка или баба на дете. „Когато те са били деца, вероятно това е била единствената им играчка, не е имало във всеки супермаркет кукли, както днес“, допълва още Чапман.