Галактическа самота или гъмжило от живот?

Най-старото научно списание в света – изданието на британската Академия на науките Philosophical Transactions – посвети цял брой на обсъждането на различни аспекти за възможен контакт с извънземни цивилизации, съобщава ВВС.

Но доколко е актуална тази тема сега и за науката, и за обикновените хора?

Британската общественост винаги живо се е интересувала от въпросите за съществуването на извънземен разум. Достатъчно е да споменем литературата – първата книга принадлежи на Хърбърт Уелс – това е "Война на световете" – дълбоко оптимистично произведение. Но има и къде по-сериозен научен интерес, както казва д-р Саймън Конвей-Морис, специалист по проблемите на еволюцията от Кембриджкия университет.

"Знаменитият британски радиоастроном Франк Дрейк още в началото на 60-те години на миналия век предложи формула, по която да се изчислява вероятността за съществуване на развити цивилизации в нашата галактика – казва Конвей-Морис. – Параметрите на тази формула включват броя на звездите с планети от земен тип, вероятността от възникване на тях на разумен живот, шансовете за поява на техногенни цивилизации, шансовете за оцеляване на такива цивилизации".

"Тези параметри неведнъж са преразглеждани през миналите години въз основата на новите постижения на астрономите и сега учените казват, че броят на такива цивилизации в нашата галактика може да е между 10 и 100", продължава ученият.

Прекален оптимизъм не е необходим

По-рано много учени – например известният астрофизик Йосиф Шкловски в книгата си "Вселена, живот, разум" – смятаха, че тези цивилизации трябва да са милиони, тоест че ние буквално сме заобиколени от океан извънземен разум.

Сега много неща са се променили. Ние разбираме колко трудно е да възникне органичен живот, колко трудно е да оцелее той във враждебната за него Вселена и какви опасности стоят на пътя на еволюцията на разума.

И тук особено важни са резултатите от търсенето на екзопланети. В днешно време са открити повече от 500 такива, но нито една от тях не е безусловно от земен тип. От друга страна, астрономите смятат, че планетните системи в нашата галактика са стотици милиарди.

"Смятам, че щом разумният живот достигне нивото на техногенна цивилизация, той трябва много бързо да започне да се разпространява в околното галактическо пространство, образувайки галактическа диаспора. Но засега можем да констатираме, че няма признаци за такава диаспора и че се намираме в пълна изолация", казва д-р Саймън Конвей-Морис.

Галактическа самота

Проблемът със самотата е не само космологичен, но и философски. Именно той заема централно място във философските дискусии, разразили се на страниците на британското списание. Какво ще прави човечеството, ако най-накрая получи безусловен отговор на този въпрос – положителен или отрицателен?

Според Мартин Доминик от Школата по астрофизика и астрономия при Университета "Сейнт Андрюс" в Шотландия, от отговора на този въпрос зависи светоусещането на човека.

"Ако открием, че не сме най-разумните същества във Вселената, ще трябва коренно да променим самооценката си – тъй като съществуването ни като цивилизация е основано на усещането за нашата уникалност и първичност – казва д-р Доминик. – Ако, напротив, стане ясно, че сме единствени във Вселената, това неминуемо ще доведе до съзнанието за невероятната ценност и на нашата планета, и на цивилизацията ни. И едното, и другото означават, че човечеството го очаква философска революция, което изисква огромни усилия за преразглеждане на неговата роля".

Според астрономи човечеството е на прага на откриването на първата екзопланета, напомняща по параметри на Земята и намираща се в зона, благоприятна за възникването на органичен живот. В преследването на тази награда вече са се включили стотици астрономи. А чувствителните уши на съвременните радиотелескопи продължават да слушат и анализират радиосигналите, идващи от звездите.