Слънчево в Сибир, а и в София! Суха есен, топла зима… Какво се случва?

Есен 2018 е на път да попадне в топ 5 на най-сухите за последните 70-80 години, прогнозира климатологът проф. Георги Рачев.

Според прогнозите септември се е оказал с 2 градуса над нормата, октомври - с около 2,5, а до момента ноември е дори с 4-6 градуса по-топъл от нормалното. В същото време това ще е и периодът с най-малко валежи, особено за Западна България. На някои места пък дъждовете са били от порядъка на 10-20 л на кв/м, което на практика е минимално количество. В отделни територии на страната пък изобщо не е валяло.

"Ако не вали в близките десетина дни, а според прогнозите времето ще продължи да е сухо, реколтата може да бъде компрометирана. Да не говорим, че за ноември дори е нормално вече да има снежна покривка, а поне до 25-и няма такива изгледи", обясни проф. Рачев.

Надеждата била, ако в края на месеца се образува средиземноморски циклон, който да предизвика значителни количества дъжд и за 1-2 дни, да се изпълни месечната норма.

"Но това не е разрешение на проблема със засушаването, защото есенните посеви се нуждаят от влага. Когато обаче сме имали продължителен период на суша, то няма влага в първите 40 см от почвата и посевите не могат да покълнат. Така че обстановката за селскостопанските производители никак не е лека", обясни проф. Рачев пред "Монитор".

Показателни за засушаването били и ниските нива на водите в реките и езерата в планините. В Пирин например са паднали с половин метър, а реките на места били изцяло пресушени. Не било по-добро положението и в Рила. Затова и експертите се надяват през януари да има повече валежи, за да се компенсира дефицитът на водния баланс.

Топлата и суха есен обаче не е характерна само за нашата страна, но и за целия Балкански полуостров и Източна Европа. В Германия например нивото на Рейн е едно от най-ниските за последните 50 години.

В Италия и Испания пък се наблюдава обратното явление. Там буквално бяха потопени от дъжд, а водите взеха 30 жертви.

"Има наслагване на някои специфични синоптични обстановки и това доведе до това дълго задържане на това дъждовете в Италия и Испания и на топлото време на Балканите и Централна и Източна Европа", коментира проф. Рачев.

Рекорди са отчетени и в европейската територия на Русия – в Москва и Санкт Петербург бяха измерени най-топлите дни, откакто съществуват метеорологични измервания там. Неслучайно преди няколко дни стана ясно, че този октомври е най-топлият в северното полукълбо и специално в Русия.

"Няма студ, който може да слезе към България. Русия е най-голямата по територия държава в света, но и най-студената. Тя е по-студена от Канада и Финландия, което е в противовес с това, което се случи през октомври. Навсякъде в европейската част на Русия температурите са с над 3 градуса по-високи, а в Сибир има места, които са с 8 градуса над нормата. Това е уникално. Имайте предвид, че през 1967 година никой не е мислил за глобално затопляне", поясни климатологът.

Според проф. Рачев хората като цяло са станали по-чувствителни към всяко изменение и на пръв поглед се създава усещането за нещо уникално.

"Наистина не е типично това засушаване в Източна Европа, както и валежите в Сардиния и Северна Италия. Но към 15 ноември се очаква промяна в общата атмосферна циркулация. Тогава температурите у нас ще се понижат, но не драстично", каза още проф. Рачев. Така максималните ще са между 10-13 градуса, а минималните около 2, но в котловинните полета ще паднат и под нулата. След 22 ноември температурите ще продължат да се понижават и може би в края на месеца ще стигнат до нормалните за сезона.

"Сушата обаче продължава. Дотук се движим с 4 градуса над нормата, така че се очаква и ноември да е над нормата", допълни Рачев.

Все още синоптиците не могат да дадат точни прогнози кога се очаква първият сняг. За целия Балкански п-в обаче и за България зимата се очертава да бъде по-топла с около 1-2 градуса.

"Предишните три зими също бяха доста топли, включително и миналата, но имаше разминаване в отделните месеци. Лятото у нас започна много рано, още през април имаше много високи температури. Юни и юли пък имаше много валежи, което остави в хората впечатление, че лятото е хладно, което не е точно така. Температурите бяха нормални. Валежите бяха 400% над нормата на места. В резултат на това зърнената и зеленчуковата реколта бяха на много високо ниво. Произведохме 10 млн.т зърно, царевицата се очаква над 3 млн. т и слънчогледът около 2 млн.т. Това е уникално за територията на България. Малко по-зле беше по отношение на картофите. Така че, когато има дъжд, има и реколта. Когато е сухо, не е така. Затова обръщам внимание на това засушаване", каза още проф. Рачев.

У нас продължава да има ясно разграничени четири сезона и хипотезата за размиване на сезоните не е вярна. В това е категоричен климатологът проф. Рачев.

"Ние винаги сме били на границата между умерения и субтропичния пояс и сме имали ясно разграничени четири годишни времена. Няма нищо в това, че някой пролетен или зимен месец са по-топли. Това е въпрос на циркулация. В интерес на истината обаче трябва да се знае, че топлото полугодие у нас е по-дълго. Имаме седем месеца с широколистна растителност - от април досега", обясни Рачев.

Той изтъкна, че ние сме близо до Средиземно море, което е най-голямото вътрешноконтинентално море на земята, и това оказва влияние върху климата. Експерти обаче отчитат тенденция от 1975 година досега в страната ни да става все по-топло. Забелязва се скок на температурите през цялата година. Така например зимите вече са с около 0,5-1 градуса по-топли, а летата - с около 0,2 - до 0,4 градуса. След две години ще бъде ясна и новата норма, която ще важи за периода 1991-2020 година. Тогава ще имаме и по-ясна представа за промените, настъпили в климата.

Учените са категорични, че когато имаме данни за 30-годишен период, тогава може да се говори за промени в климата.

Глобалното затопляне е абсолютен факт. То се усеща навсякъде по света. Така и 2016 година беше обявена като най-топла за целия свят. Тогава и влиянието на природния феномен Ел Ниньо, затоплящ няколко милиона квадратни километра екваториална вода в Тихия океан беше доста силна. Тогава температурата беше с 1 градус по-висока от средната за 20-и век.

"Това е много сериозно затопляне. 2017-а беше втората най-топла година - с 0,86 градуса, а 2015 година - третата с повишение от 0,8 градуса. Тази година върви към влизане на топ 5 на най-топлите години, но по всяка вероятност няма да може да постигне рекорда на 2016-а. Но забележете, че сред най-топлите години са последните пет. Нищо, че някъде е по-студено, а някъде по-топла. Цялата земна повърхност вече е по-топла от температурите на 20-и век с около 0,7 градуса", коментира още климатологът.

"Как ще се отрази това след около 5-6 години, никой не може да каже още от сега. Но северното полукълбо се затопля много по-бързо отколкото Антарктида. Тя още дълго време ще остане студена. Живеем в интересно време. Човешката дейност пряко влияе върху климата", добави климатологът. Той изтъкна, че влиянието на човешката дейност ще се усети и само след около седмица, когато в целия Балкански п-в ще бъдат запалени няколко десетки милиона печки, които ще влошат качеството на въздуха. За решението на този проблем обаче била необходима национална програма.