Европа обсъжда какво да преговаря с Путин, преди да избере свой представител

Докато европейските лидери започват да обмислят възможността за преговори с правителството на президента Владимир В. Путин за прекратяване на руската война в Украйна, те започнаха да обсъждат един важен въпрос: трябва ли да изберат пратеник, който да разговаря с Путин? Но преди това се опитват да се споразумеят по един още по-фундаментален въпрос. Как ще проведат преговорите?

Очаква се представители на външните работи от 27-те държави членки на Европейския съюз да обсъдят възможността за дискусии с Русия следващата седмица на среща в Кипър - включително върху какво биха се фокусирали преговорите и какви червени линии ще запази Европа, пише NYT. Не се очаква те да вземат окончателно решение за официален пратеник на срещата, според трима дипломати и двама служители, които говориха при условие за анонимност, за да обсъдят вътрешни въпроси.

Все пак идеята за избор на един човек или малка група за връзка с Кремъл може да бъде повдигната. Това, което е забележително - и представлява значителна промяна през последните седмици - е, че възможността за разговори с Русия изобщо се обсъжда. Европейските държави преустановиха по-голямата част от политическите си контакти с Русия след мащабната инвазия на страната в Украйна през 2022 г. и отдавна заявяват, че моментът не е подходящ за разговори с Путин, тъй като той не е сериозен в намерението си да сложи край на войната.

Поддържането на тази политика става все по-трудно.

Американските преговарящи работят от месеци по някакъв вид мирен план, но напредъкът е бавен, тъй като се сблъскват с повтарящи се отклонения, най-скоро на фона на съвместната израелско-американска атака срещу Иран. Освен това, европейците не са имали място на масата по време на критичните дискусии и затова са имали малко увереност, че американските им колеги преговарят, като имат предвид техните интереси. Предвид това европейските лидери обмислят начини да разговарят с Москва, за да се уверят, че всяко мирно споразумение за прекратяване на войната в Украйна е споразумение, с което както Киев, така и континентът като цяло могат да се примирят. Все повече те изглеждат склонни да смятат, че за да упражнят по-голямо влияние, може да се наложи да говорят с един глас по време на бъдещите преговори.

"Става въпрос за фундаменталната липса на доверие и увереност, която Европа изпитва към Съединените щати", каза Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в консултантската фирма Eurasia Group.

Антонио Коща, председател на политическото крило на Европейския съюз, допринесе за стартирането на надпреварата за европейски пратеник, когато на 7 май заяви публично, че "разговаря с лидерите, за да види най-добрия начин да се организираме" за момента, когато настъпи "подходящият момент" за разговори с Русия.

След това, на 14 май, финландският президент Александър Стуб заяви в интервю за литовска телевизия, че "наближава" моментът, в който Европа трябва да се включи директно в преговорите, тъй като Русия претърпява неуспехи на бойното поле. Освен това Стуб каза:

"Ако не си на масата за преговори, ще те изядат на тази маса. Мисля, че е по-добре да се ангажираме с някакъв диалог."

Оттогава Зеленски потвърди, че той и Коща са разговаряли за необходимостта от конкретен пратеник.

"Европа трябва да се включи в преговорите", написа Зеленски във Facebook по-рано тази седмица. "Важно е тя да има силен глас и присъствие в този процес и си заслужава да се определи кой конкретно ще представлява Европа."

Кремъл официално поддържа позицията, че е отворен за преговори с всяка държава относно конфликта в Украйна. Но в Москва отдавна съществуваше мнение, че всякакви реални преговори трябва да се водят с Вашингтон. Напоследък условията се промениха. Напредъкът в преговорите за Украйна, водени от САЩ, е в застой. Вашингтон е по-фокусиран върху Близкия изток и други въпроси.

А Европа е с голяма разлика най-големият финансист на Киев, особено след като отпуска заем от 90 милиарда евро (105 милиарда долара) на Украйна, за да подкрепи продължаващите й военни усилия.

"Нека европейците изберат лидер, на когото имат доверие и който не е отправял никакви неприятни забележки към нас", каза Путин на пресконференция в началото на май. Европа вече има по-голямо влияние върху Украйна, отколкото Вашингтон, заяви Константин В. Ремчуков, редактор на московски вестник с връзки в Кремъл, който в интервю обясни, че именно това обяснява готовността на Русия да преговаря с Европа. "Има влиятелни хора, които вярват, че конфликтът трябва да бъде приключен до края на годината", каза Ремчуков. "Въпреки това, не може просто така да се сложи край на конфликта, защото Украйна в момента - повече от всякога - е под опеката на Западна Европа, по-конкретно на Германия и Великобритания."

Някои в Русия продължават да се противопоставят на преговорите с Европа.

Вадим Поегли, колумнист в проправителствения таблоид "Московский комсомолец", написа тази седмица, че европейците проявяват интерес към разговори с Кремъл единствено защото смятат, че Русия преминава през момент на уязвимост.

"Нагласата на Русия е следната: това, което не спечелим на военното поле, ще дойдем зад масата и ще го поискаме", заяви Кристен Михал, министър-председател на Естония, в интервю на 9 май в Нарва, точно от другата страна на границата с Русия.

Въпреки че остават големи несигурности относно това дали Европа ще избере събеседник и как Русия би взаимодействала с такъв, вече изобилстват ранни предположения за това кой би могъл да бъде този човек. Коща, който вече заема ключова политическа лидерска роля на европейско ниво, е една от опциите, които се появяват в новинарските репортажи през последните седмици. Марио Драги, бившият италиански премиер и шеф на Европейската централна банка, също се споменава често, както и Ангела Меркел, бившата германска канцлерка, и Стуб. Европейските дипломати и служители, които се изказаха при условие за анонимност, отбелязаха, че всякакви дискусии по въпроса са в зародишна фаза и че имената, които се споменават, са до голяма степен спекулативни. Путин заяви по-рано този месец, че Герхард Шрьодер, бивш германски канцлер, би могъл да представлява европейската гледна точка.

Европейските лидери категорично отхвърлиха тази идея поради близостта на Шрьодер с Кремъл. Вероятно не е случайно, че Путин, който говори немски и е бил разположен в Източна Германия по време на престоя си в КГБ, би предложил някого от Германия, която се превърна в най-големия поддръжник на Украйна в Европа. Кая Калас, върховният дипломат на Европейския съюз и родом от Естония, нарече Шрьодер "лобист на високо ниво за руските държавни компании". Тя сякаш предложи себе си за поста на неотдавнашна пресконференция, като заяви:

"Мисля, че мога да разгадая капаните, които Русия поставя."

Калас би била естествен избор за поста, тъй като е най-високопоставеният служител по външните работи на Европейския съюз (ЕС). Но Кремъл я възприема като толкова яростно антируска, че Москва може бързо да я отхвърли. Калас заяви, че възможността за преговори с Русия ще бъде включена в дневния ред на предстоящата неформална среща на служителите по външните работи, която ще се проведе в Кипър следващата седмица. Както тя, така и много други европейски лидери твърдят, че преди да планират разговори с Русия, ще е необходимо да решат за какво искат да говорят с нея - и дали изобщо искат да влязат в диалог.

"По-важно от това кой е, е какво", заяви в сряда Паула Пиньо, главна говорителка на Европейската комисия. "Какво искаме да поискаме от Русия?"