Борисов – най-харесваният лидер на Балканите. Води ги към ЕС!

Повече от половината от хората в страните от Западните Балкани смятат, че българското европредседателство е изиграло важна роля по пътя им към ЕС.

Според проучване на "Галъп интернешънъл" 58% от населението в шестте държави от Западните Балкани са отговорили положително на въпроса "Допринася ли България за присъединяването на страната Ви към ЕС?".

След Българското европредседателство страните от Западните Балкани чувстват България по-близка, дори и на фона на факта, че големите държави в ЕС не дадоха особено ясна перспектива на тези общества, отбелязват анализаторите от "Галъп интернешънъл".

Според тях явно българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро позитивно българската роля.

Това се отразявало и във възприятията за българския премиер Бойко Борисов който в последната една година повишава разпознаваемост в страните от Западните Балкани и сред тези шест общества сега се ползва с най-високо доверие сред останалите глави на изпълнителната власт в региона.

В страните от Западните Балкани надделяват онези, които смятат, че България помага за Европейската интеграция на страната им (58% сега, при 54% миналата година) срещу онези, които смятат, че България не помага (42% сега, при 46% миналата година).

Така, делът на онези, които виждат помощта на България, расте осезаемо спрямо предходната година и това е резултат от акцентът, който България постави върху темата за Западните Балкани.

Помогна ли България на европейската перспектива на Западните Балкани: Какво мислят различните народи?

В Албания 81% споделят мнението, че България помага. В повечето останали страни дяловете на съгласните се движат около 50%.

В Черна гора делът е 58% и расте с 10 пункта спрямо предната година, респективно с 10 пункта намалява делът на обратната опция.

В близката до България Македония пък сред местната албанска общност мненията са силно положителни – 76% оценки, че България помага и ръст от цели 40 пункта спрямо предходната година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на яростната и равностойна политическа битка между двете основни партии в страната. Подялбата на мненията доказва необходимостта от още по-активни връзки с Македония. Повече активност ще е нужна и по отношение на мюсюлманите в

Босна и Херцеговина, както и в Косово, например, където оценките са по-умерени и културната близост с България не е толкова силна.

Оценките за позитивен принос идват на фона на иначе неясната перспектива, като Брюксел и големите европейски столици очертаха за Западните Балкани.

Заради тази неяснота няма и съществена промяна в последната една година в очакванията на западнобалканските общества кога ще бъдат приети в ЕС. Най-голям е оптимизмът сред албанските общности на Балканите.

Доверие в лидери

Българските усилия за Западните Балкани са довели до ръст в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му намалява чувствително с 16 пункта за една година. Това означава, че България получава активна роля в масовото съзнание на тези страни. Така през 2018 г. общата положителна минус общата отрицателна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона. Сравнително високи положителни оценки, например, има и Ердоган, но там и отрицателните оценки са високи и разликата между положителни и отрицателни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година растат по-скоро негативните оценки.

Срещата през май

44% от населението на Западните Балкани или над 6 милиона души, смятат себе си за най-общо запознати с темата за майската среща ЕС – Западни Балкани. Половината от тях дори намират себе си за запознати с резултатите. Дяловете са чувствителни, като се има предвид, че резултатите на подобни срещи обикновено остават далеч от ежедневието на хората.

Инициативата за тази среща министър-председателя Бойко Борисов се оценява по-скоро позитивно. Сред запознатите с резултатите от срещата пък навсякъде преобладават позитивните равносметки.