Националният ни отбор стигна дъното... и копае надолу

Националният отбор по футбол е на дъното. Не само се издънихме в Белград, всичко е разруха, няма отбор. Мъждука само някаква абсурдна дружинка. Сякаш нелепите равенства с Черна гора и Грузия се приеха по-леко, но да бъдеш размазан с 1:6 от Сърбия, и то показвайки жалък футбол, това вече е срам.

“Победа и пак победа, ние пеем само за победа” - рефрен в пустиня. Лъвовете и истинските бойци вече ги няма. Отборът е празен, без душа, без ритъм. Няма ги националната принадлежност и дух, няма ги идеалите. Славните времена вече са почти забравени и изтрити. Героите в миналото са обезличени, поругани са техният труд, себераздаването, безкористното отдаване на футболната магия.

Потъпкани са победи, отличия, постижения. Предишното гръмко и велико “Българи юнаци” днес звучи безлично, глухо, безпредметно. Новата емблема на отбора е безхаберие на фона на бизнес и лични амбиции. Националният отбор е превърнат във фирма, в трибуна на популизъм, във фабрика, от която безличният поточен работник очаква единствено заплатата си. Това е заслуга на БФС, Изпълком, треньор и играчи.

Вижте още