Путин е прав. Всички знаят това – Путин не греши!

Путин е прав. Всички знаят това - Путин не греши, що се отнася до мнението му, че начинът да се прекрати нескончаемото колене и бесене в Сирия е чрез по-тясно сътрудничество с правителството на Башар Асад и неговите ливански и ирански подръжници, пише "Гардиън".

Това е реализмът в политиката. Това диктува прагматизмът. В стабилния Запад външната политика дълго време беше просто клон на вътрешната политика, с малко повече морал. "Какво да правим" в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, дори Украйна беше продиктувано от въпроса "Кое би изглеждало добре?", а не от логичните доводи "Какво би сработило?".

Резултатът от надприказването на световните лидери в Ню Йорк на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН е ясен. Владимир Путин събра още малко карти, с които да играе. Той вече изпълни двата си основни дълга като лидер на Русия - стабилност и гордост. Сега обаче се изправя пред бушуващи се се малцинства по границата с Европа и сериозна заплаха от мюсюлманските съседи на юг. Той е решен да стане още по-добър играч. Досегашната му сцена не му беше достатъчна. Той разбра Иран, Индия и Сирия, коментира авторът.

Това твърди и ветеранът в дипломацията Хенри Кисинджър. В своя реч, изнесена в Лондон миналия юни, той призова да погледнем на Русия като на съюзник, а не като на враг в борбата с ислямския фундаментализъм. Русия и Западът споделят цивилизационни и дългосрочни интереси, подчерта той. Дълго време е трябвало да работят като едно. Лесно е за западните демокрации, изграждани от векове, да сочат с пръст недостатъците на Русия и приключението на Путин в Украйна. "Но идеята, че икономически санкции можеше да повлияят на Москва или да отслабят политиката ѝ, бяха идиотски", твърди Кисинджър.

Междувременно Сирия е сцена на най-противната анархия в света. И ако някога е имало нужда от разполагане на войски, с една чисто хуманитарна цел, то сега е моментът. Онези, които искат да сложат край на войната, не могат да избират докрай средствата си. Всички страни в една война убиват невинни, включително и Западът, който е като пристрастен към въздушните бомбардировки. Русия вече е приела, че насилствената смяна на Асад не е реалистичен план за мир. Ако той трябва да си замине, то първо трябва да се отблъснат противниците му, не по-рано, пише "Гардиън".

Истинската природа на задължението на Запада в Сирия беше разкрито от Обама в речта му пред Обединените нации, където той заяви, че "алтернативите със сигурност са по-лоши".

Оказва се, че не животът на сирийците е важен. Важно е американците да се чувстват добре, завършва изданието. И очевидно западната политика в региона се провали като истинска катастрофа, заключава изданието.