През 2015 г. всички големи центрове на властта по света изглежда бяха обзети от чувство на безпокойство и лоши предчувствия. От Пекин до Вашингтон, от Берлин до Бразилия, от Москва до Токио правителства, медии и граждани бяха неспокойни и в бойна готовност, пише Гидиън Рахман от "Файненшъл таймс".

Подобна глобална тревожност е необичайна. През последните 30 и повече години поне една световна сила упорито проявяваше оптимизъм. В края на 80-те години на миналия век японците все още се радваха на продължилия десетилетия бум и уверено изкупуваха активи из цял свят. През 90-те години Америка се радваше на победата си в Студената война и на продължителен икономически растеж. В началото на новото хилядолетие Европейският съюз беше в жизнерадостно настроение, въведе единна валута и увеличи почти двойно числеността на членуващите в него страни. А в по-голямата част от изминалите десет години нарастващото политическо и икономическо влияние на Китай внушаваше уважение в цял свят.

В момента обаче всички големи играчи изглеждат несигурни, дори уплашени. Единственото частично изключение, на което се натъкнах тази година, бе Индия, където деловият и политическият елит все още изглеждат въодушевени от реформаторското усърдие на премиера Нарендра Моди.

За разлика от Индия в Япония вярата, че радикалните реформи, известни като Абеномика, наистина могат да прекъснат цикъла от дълг и дефлация, отслабва. Японското безпокойство се подхранва от продължаващото напрежение в отношенията с Китай. При все това основното ми впечатление от посещение в Китай по-рано тази година е, че и тази страна се чувства не толкова стабилна като преди година-две.

Времената, когато правителството без усилия постигаше годишен растеж от 8 и повече процента, отминаха. Загрижеността за вътрешната финансова стабилност се засилва, подобно на катаклизмите на шанхайската фондова борса през лятото.

И все пак основаният източник на тревога е политически. Управлението на президента Си Цзинпин е по-динамично, но и по-малко предсказуемо от това на предшествениците му. Засилва се страхът сред висшите чиновници и бизнесмени, които се боят, че може да станат обект на антикорупционната кампания, в рамките на която бяха арестувани над 100 000 души.

Забавянето на китайската икономика се отрази на целия свят. Когато Китай подхранваше пазара на суровини, Бразилия беше теглена като човек, качил се на водни ски. Тази година обаче бразилската икономика потъна във вълните, свивайки се с 4,5 процента. Президентът Дилма Русеф се озова във вихъра на корупционен скандал, срещу нея бяха предприети опити и за импийчмънт.

Настроението в Европа също е мрачно. Годината беше белязана на два пъти от кървави атентати в Париж. Икономическата криза, която измъчва континента от няколко години, достигна своя връх през юли, когато Гърция бе на ръба от изгонване от еврозоната.

Междувременно Германия, която изпъкваше като символ на политическа и икономическа сила, сега се мъчи да се справи с притока на повече от 1 милион бежанци, повечето - бягащи от конфликти в Близкия изток. Еврото вече предизвика разделение между Германия и страните в Южна Европа, а бежанската криза заби клин между Берлин и страните от източната част на съюза. През това време Великобритания заплашва да напусне ЕС, а френските избиратели се обръщат все по-масово към крайната десница.

Ако се съди по икономическите показатели, САЩ би трябвало да правят изключение от тази унила картинка. Страната бележи икономически растеж за шеста поред година. Безработицата е около 5 процента. САЩ господстват в интернет икономиката.

И въпреки това общественото настроение е безрадостно. Изгледите републиканците - едната от двете велики политически партии на Америка - наистина да издигне безцеремонния и простоват демагог Доналд Тръмп за свой кандидат-президент, не създава впечатлението, че САЩ са спокойни за бъдещето си.

Всъщност цялата кампания на Тръмп - както и тази на основните му съперници за републиканската номинация - е изградена около идеята, че Америка преживява опасен упадък. Освен тези местни фактори, има ли и общи елементи зад това повсеместно безпокойство? Ясно е, че световната икономика не се е съвзела напълно от финансовата криза. Шири се също страхът, че след години на силно неортодоксална валутна политика може би назрява нова финансова и икономическа криза.

Колкото до политическия фронт и този на сигурността - имплозията на Близкия изток продължава. Външните сили се оказаха неспособни да възстановят реда в района и установяват, че бъркотията започва да се пренася и в Африка и Европа под формата на бежанци и джихадистки тероризъм.

Най-важният общ фактор обаче е и най-трудният за овладяване: клокочещите настроения срещу елитите, съчетаващи недоволство от неравенството и гняв заради корупцията, очевидни в такива различни държави като Франция, Бразилия, Китай и САЩ. В Америка и Европа подобни оплаквания често се свързват с масовите приказки за национален упадък. Тези социално-икономически тревоги имат политически странични ефекти, подхранващи търсенето на "силни" лидери като Си Цзинпин, Тръмп или руския президент Владимир Путин, които обещават (макар и лицемерно) да се справят с корумпирания елит, да се борят за правата на малкия човек и да защитават страната.

Заради глобалното униние международната политическа система се чувства като пациент, който продължава да се бори с тежката болест, започнала с финансовата криза през 2008 г. Ако няма нови болезнени удари, би трябвало болният постепенно да се възстанови, а най-сериозните политически симптоми може да изчезнат.

Пациентът обаче е уязвим. Нов тежък удар като голямо терористично нападение или тенденция към съществен икономически спад може да доведат до истински сътресения.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase